На тези от вас, които искат просто да изгледат един зрелищен филм и да разпуснат, “Ядрото” би допаднал адски много. За нас останалите, които не караме само на холивудски попкорн и Кока-Кола, филмът ще е общо взето разочароващ и не различаващ се по нищо от масата други подобни ленти, претендиращи за жанра “научна фантастика”. Според мен “Ядрото” е поредното доказателство, че трябва да задължат киноиндустрията да слага маркери “вредно за вашия интелект” (по подобие на тютюневите изделия) или “всички научни факти, достижения и откровени чудеса в този филм, са валидни и реални само и единствено в него или най-много в друг (подобен на него), с щампа Made in Hollywood”. Разбира се един филм сам по себе си е атракция и абстракция, следователно не би трябвало да се приема буквално и да се задълбочаваме в размисли и анализи, но няма ли някаква мярка, отвъд която преувеличенията и особено безсмислиците, са проява на грубо изкривяване на фактите и измисляне на нови такива. Става въпрос за това, че филми от типа “научна фантастика”, не са просто приказки за деца и би следвало да има в тях поне малко “наука”, а не само фантастика.

За какво става въпрос във филма?

Сюжетът е до болка познат: поредната гибелна заплаха за човечеството, този път явяваща се под формата на спрялото да се върти течно ядро на планетата; както и поредната група американски герои, които спасяват света, “завъртайки” отново разтопения метал в недрата на Земята. За оригиналност може да се говори само във връзка с промяна на фокусa от космоса към земните недра. Иначе основните подправки за забъркване на сюжетния-микс, неизменни за този род филми ги има и тук: самоуки и самодейни учени; Пентагонът и секретните му военни супер напреднали разработки за всякакви ситуации; отритнат, но гениален, учен-отшелник, който с подръчни средства изработва авангардна технология в пустинята; пренебрегван супер пилот, който спасява всички, когато му дойде времето (във филма ролята се играе от жена, чрез която е развита и задължителната любовна линия в сюжета); а напоследък се налага и неизменния образ на “пикльото”-хакер, дето може всичко, но понеже в този филм се оказва, че няма много много какво да прави, след зрелищното му привличане в екипа, му отреждат просто да си седи в някой ъгъл и да хаква Интернет (?!).

И така рецептата я има, остава само правилното приготвяне.

По земното кълбо се наблюдават странни електромагнитни смущения и един учен-любител открива горчивата истина за наближаващия край на света. Съответно “величията” в областта първоначално се присмиват, но след като сами се убеждават, задействат своите контакти и се появява Пентагонът. Презентацията пред военните представя положението много отчайващо и безизходно (каквото е и в действителност), но изведнъж се появява и технология, и възможност да се спаси светът. Планът е "елементарен": потапяне в ядрото и “пренавиването” на естествения земен двигател. От тук нататък всичко е просто зрелищен екшън, без почти никаква научна обоснованост. Едва ли ще е изненада фактът, че Земята е спасена накрая, но за това помагат купища абсурди. Не искам да бъда тесногръд и приемам, че все някога бихме могли да открием технологията, използвана във филма, но откритията там са толкова мащабни и авангардни, че май е невъзможно да се случи в близките векове? И все пак дори и да съществува малка вероятност някой неща да бъдат изобретени, то реализацията им практически клони към нула. За невъзможността за осъществяване на едно пътуване до ядрото и назад има изписани доста книги, но като оставим това на страна, ето някой от най-очевидните измишльотини във филма ...

Най-големият от абсурдите, според мен, е постоянният радио контакт между центъра за контрол и екипa, който е на хиляди километри под земята. Може би създателите на филма не са чували (или най-малкото гледали някой филм на техни колеги), че дори на подводниците им се налага да изкарват антени на повърхността на водата, за да осъществят радио връзка. Направо бях учуден, как си разговарят и екипа има непрекъснат контакт, дори намирайки се в ядрото на земята, под пласт от 6000км твърди и разтопени скали, течни метали и неизвестно какво още. Един мой приятел ми каза, че сигурно били опънали кабела отзад (но това е шега, моля ви!). И така, абсурдът си е абсурд, но дори и да приемем, че е възможно поддържането на подобна връзка, тогава защо не е изпратена безпилотна сонда, управлявана от разстояние, без да се рискува безсмислено живота на толкова хора? Май тази глупост се оказа нож с две остриета, а?!

Интересен е и фактът, че от гледна точка на ориентацията вътре в кораба-сонда движението е напред, но от гледна точка на земното привличане, движението е надолу. Всъщност, ако се движат по доста широка спирала, няма да има проблем, но недвусмислено на картите в контролния център се визуализира движение по радиуса, право към центъра на Земята. Простичко казано, при тази ситуация всичко, което не е закрепено или завързано би следвало да се изсипе в предната част на кораба. Да ама не, “нашите” хора само от време на време се връзват с колани, през останалото изобщо не е от значение, че плоскостта на подът, върху която стоят, всъщност се пада успоредна на гравитационната сила. Още по-натуралистично казано, все едно да се разхождате по стените, без да ви мигне окото и без нищо да ви държи. Вярно, че в някой от кадрите е показан макет на кораба, в който командният отсек е закрепен подвижно и може да се върти, но това освен на макета, другаде не е видимо. През цялото време обстановката на кораба е спокойна и хората винаги са здраво стъпили на пода, привлечени от някаква неизвестна сила. Любопитно е какви внезапни сили започват да действат по време на свободното падане на кораба, оказал се в един (без)въздушен “мехур” насред земната мантия. Както целият екипаж си се разхождаше най-свободно из кораба, изведнъж всички започнаха да се овързват на седалките и в мига, в който правят преход от магмата в мехура, всички увиснаха напред като гюлета. Защо ли?!

Истинска възхита от напредъка в модата изпитваме, когато член от екипажа излиза извън кораба в ядрото на Земята, облечен само в някакъв си мижав предпазен костюм. Незнайно каква е материята му, но успява да издържи (е само за 10-на минути, но все пак) и да защити крехкото човешко тяло от адска топлина, налягане и какви ли още не гибелни фактори, в каквито условия дори металният инструмент в ръката на “земленавта” моментално се нажежава до червено и разтапя.

Още много неща могат да се говорят, ама предполагам внушението е ясно, така че спирам! Филмът става за неангажирано гледане, но не бива да се приема на сериозно. Точно в това е проблемът, че има опасност хората, които не разбират и особено децата, да възприемат всичко буквално. После защо американците били наивни и заблудени? Ами от такива измишльотини по филмите. Ако сте наясно кое е възможно и кое не, забавлявайте се с този филм, а на абсурдите просто се усмихнете снизходително. Останалите бих искал да помоля и предупредя да имат едно наум и да не приемат всичко за чиста монета.

Оценката ми за филма е 3 звездички ... хайде и половина, заради ефектите и зрелището.

Публикувана@2004-02-01