Или кога страховете се сбъдват...

Живяли си някога хората (не много отдавна) и в главите им щукали най-странни и чудати идеи. По ентусиазираните от тях се захващали и създавали изкуство - и успявали! Иноваторствували, откривали, предавали ... успешно. Открили, че това радва другите хора. Постепенно обаче започва да се намесва и един друг фактор. Парите. В началото той бил вторичен, но нещата винаги се променят и почти винаги израждат. Зелените фишеци станали определящи. Изкуството се превърнало във вторично. И малко след това на света идваме ние, изпуснали по неволя раждането на идеите, тяхната първичност и сила, за да наблюдаваме сега как старите неща упорито и дебилистично се дъвчат, с единствената цел да пуснат още малко от зеленикавия си сок ...

Всичко това е до болка познато. Комерс. Алчност. Гавра. Но защо? Нима вече сме изчерпали идейния си потенциал, нима интелектуалната ни мощ може само да буксува на място, пръскайки единствено кал в очите ни? Явно това е сега на мода ...

Но защо ви говоря всичко това?! Смело мога да се нарека (почти) вманиачен фен на поредицата "Пришълеца" (Alien) ... Гледал съм всичко много пъти, обсъждал съм с приятели, по дяволите, дори съм се мъчил да го рисувам с левите си ръце. Защо? Може би защото в него съм открил нещо ... да речем първично? Идейно? Оригинално? Да. И далеч не съм единственият, в това мога да ви уверя. Филмите са признати за едни от най-силните за века в сферата на фантастиката - и това от много по-образовани и интелигентни хора от мен. Но стига (празни?) приказки. Нека ви кажа какво стана и от какво са продиктувани настоящите ми словоизлияния ...

16.11.2004 - група от четирима приятели (единият от които е моя милост) влизат в първа зала на едно пловдивско кино. Платили са да гледат последния филм от гореспоменатата поредица "Alien" - а именно "Пришълеца с/у Хищника". Чувствата са смесени - никой не очаква нещо гениално - просто две легенди от най-добрата филмова фантастика на предния век, представени подобаващо в сблъсък помежду си. Ебати и сблъсъка.

1-во: Сюжетът е по-плосък и от циците на Али Макбийл, та чак на моменти вдлъбнат. Дали главната роля ще е поверена на Робърт Де Ниро или на Любослав Пенев-все тая. Група дезориентирани шизофреници търчат из някакви мазета. Гениално. И без това не бях очаквал присъствие на определен психологически момент в цялата работа. За любителите на доброто, светлината и феите ще кажа, че главната "героиня" (макар че не виждам особено геройство в това да крещиш наляво надясно из декорите) успява да победи лошите - къде подкрепяна от някои разчувствал се извънземен, къде от идейните проблясвания на сценаристите. Евала, бате. Хепиендът е налице.

2-ро:Сценарият за филма явно е писан на санскрит, тъй като на моменти се губи и без това слабата нишка. Не обвинявайте режисьора - той просто не е бил роден когато са се правили предните филми.

3-то: Не става ясно кой ската парите и не плати за лицензираната версия на Flash-а. На момчетата от дизайна и ефектите просто им беше непосилно за трийсет дни да направят повече от двата смислени ефекта и началните надписи на филма. Нека великодушно отминем това. Реално погледнато нямаше какво толкова да се прави по филма на тема спец. ефекти - не че битките са малко, но просто се водят в такaва тъмница, че е все едно дали се мята пришълец или друсаш разпран чувал.

4-то: Гледали ли сте рекламата на Пурлан едно време? С яката песничка. Е, тя е малко по-дълга от филма, но поне в нея се казва нещо. И то по на място от "Врагът на моя враг е мой приятел". Като вземете предвид, че бяха нужни двама актьори да изразят тази дълбока философия, на която се основаваше почти целия филм. Бахти, дори рекламата на Бонукс с оня видиотения чичко беше по-дълга и завързана.

5-то: Някъде четох един анекдот, който ще перифразирам:
Попитали феновете на поредицата:
- Какво мислите за последния филм - AvsP?
- Ами поискал е режисьорът да направи една пълна гавра с нас и с класиката и това напълно му се е отдало.

Понеже съм алтруистична натура, ще ви дам един съвет как да добиете представа за филма без да го гледате и хвърляте пари на вятъра (или в дълбокия джоб на холивудските режисьори):
* свалете си играта AvP 1 (двойката не става - графиката е по-добра), играйте по нивата с малко повече ентусиазъм и от време на време си озвучавайте маринката с реплики от сорта на "Die, you ugly mother fucker", "You fuckin' freak", "Ugly son of a bitch". В някой много завързан момент си кажете замислено " My enemy's enemy is my friend" и скочете в прегръдките на хищника. Естествено, при възпроизвеждане на репликите не е нужно пред вас да има някаква гад. Кажете я например на стената. Поне така правят във филма ...

Такааа ... малко се попрестарах със змийския си език ... ама то си е оправдано - като фен се чувствам нагло ограбен. Но явно няма значение. Нали съм дал трите лева. Разбирате ли, просто е тъжно. Несправедливо, но в същото време логично. Искам все пак да кажа и някои добри думи за 90-те минути "филм" - на моменти имаше някои попадения. Някои части от сечта бяха добре представени, визията на съществата беше почти перфектна. Дотук. Казах визията, но не и поведението. Жалко, няма какво повече да кажа.

Силно съм разочарован. То май си и стана пределно ясно. Но знаете ли кой е най-големият парадокс в Холивуд? Че целият им шибан филм далеч няма да свърши с хепиенд ...

Публикувана@2004-12-22