В твоята стая.

Страхът те е приковал. По-точно е приковал вътрешностите ти за гръбнака. Като резенчета домати, заковани с кабърчета за филия хляб.

Страхът те кара да мислиш ... за вътрешността на хладилника, за твоите гладни върешности. За вътрешността на буркан със сладко. За собствените ти вътрешности.

Страхът те прави чревоугодник. Паниран телешки език. Или просто по рождение си такъв. Вкусни ли са тънките ти пръстчета на лявата ръка. Свиня в човешки ръст. Кожичките по напуканите ти устни. Чревоугодник. Вкусът на собствения ти език.

До колко ти позволява страхът да погледнеш на себе си като на пържола, та дори все още неопечена. Прокарваш върха на езика си по всичките си зъби. Един по един. Страх ли те е да отхапеш кутрето си.

Не ми казвай, че страхът не ти харесва. По-хубав е от секса. Усещането влиза по-дълбоко. И по-трайно. Можеш да го променяш в каквото си искаш чувство. В някакъв вид обич, в стрес, в глад, в нужда, в нужда от секс, в нужда от вода, в глад, в нужда от себе си, в страх, в истеричен смях, в страх, в истеричен смях, в страх, в мисъл, в страх, в дишане, в страх, в преглъщане, в страх, в глад.

Поглеждаш човека пред себе си, голия му незащитен врат, неговите тънки пръсти, голия незащитен врат, краката, голия врат.

Страхът те превръща в хищник. Обажда се стария върколак в теб. Вампирът в теб. Акулата в теб. Вълкът в теб. Тигарът. Пумата.

Гладът е всичко. Неустоим. Неутолим. Всевластен. Ти си глада. Ти си страха, гладен, ненаситен.

Но, по дяволите, кажи ми от какво се страхуваш!

Публикувана@2001-12-01

Добавяне на коментар

keywords