Погледнете се. Обърнете на последния лист и се загледайте. Думи. Точки. Точки, точки, многоточия ... твърде много точки, да? Пропуснати мисли, нарочно изтрити прозрения, за сметка на това произволно количество "нищо" в израз на целеустремеността си да кажете по-малко с повече думи. Никога нещо завършено, евентуално нищо друго освен края. Вие единствено искате да предизвикате у другите това, което ще забравите. Мимолетното ви усещане за безграничност, умението да се превърнете в свръхестествени хора и да се пропиете през мътните очи на незнайния читател в също така мътното му, лесно попиващо точките, съзнание.

То само завършва изречението, без да иска и без изобщо да му хрумва, че става така, реди себе си като пъзел, завършвайки своите изречения. И те вече не са ваши.

Слагате три вместо една точка и подарявате всичките си мисли на споменатия незнаен читател, у когото невероятно как непосредствено след close-ването на прозореца се събужда подтиснато или изобщо несъществуващо чувство за талант и невероятно как писанията ви приемат формата на energy drink и някой си започва свободно да се носи наляво-надясно по клавиатурата в търсене на размитото вдъхновение.

Идеален начин да затвърдиш позицията си на творец. На покровител на човешките стремежи към усъвършенстване чрез искрено подражание на освободените умове. На критик на всичко невъзможно за осъждане, правейки неволно сравнение между себе си и тях в техните глави.

Зад всеки от вас се крие тайничко желание да се изтъкне или болезнена нужда да бъде чут, просто защото съществува. Защото според вас светът се гради на думи и точки и ви се ще поне малко от другите да го схванат, давейки се сред красиви думи и съвсем логични, но трудни за достигане умозаключения. Или защото искате вие да им дадете, за да имате право да получите от тях. Или пък просто имате време за губене. А изведнъж предизвиквате духовна еволюция - понякога ненавременна или мъничко закъсняла, необходима, бавно и сигурно тътреща се неритмично към сюблимния момент, или дори криворазбрана, водеща до илюзорни висоти на съзнанието, полети на душата над баналното и скучното.

Блажени са безкористните и тежко им на заблудените. Точка. точка. И под точката името на достопочитаемия провокатор на поетични наклонности. The One, от който произлиза новото литературно направление - фримизма [freemism] да го наречем - безкрайно множество от душевни излияния с прозаична насоченост, напълно освободени от ред и рестрикции, евентуално характеризиращи се с точките. С многото точки.

Всеки е в правото си да поиска патент за размишленията над своите собствени мотиви да понапише нещо и да не слага точка. Да не приема абсолютния край за даденост или дори да го забие с презрение в края на готовия продукт с цел по-голяма внушителност - краят не остава за вас, драги дами и господа! Краят създава респект сам за себе си като най-ясния завършек на най-неясната идея. Краят е основния, или единствен, носител на усещането, някак си изясняващ на познатия ни незнаен читател за какво всъщност става дума - в случай че удържи на цунамито от безбожно много напиращи в преливащата му от щастие в този момент главица и изчете докрай това, което е подхванал. Sealed with а dot.

А ако останем верни не толкова на целите си, колкото на принципите на тепърва начеващата се литературна епоха - да поставим точка-точка-точка. Дори за край. Да оставим ярко осветена, лесно проходима зелена пътека към последния лист, та да види нашият незнаен читател, че има място и за неговите думи. Спокойно, всеки ще говори. Кажете го с облекчение.

…

Публикувана@2001-12-23

Добавяне на коментар

keywords