На Анди му се спи. Протяга лапички и промърква леко. Анди е добро момченце. Анди има амнезия, мисли си, че е котка. Снежно-бяла и се губи в преспите пухкав сняг. Като козината му.

Опита се да се напие предната вечер или по скоро сутринта, за да забрави, за да не вижда. Анди има очи на котка и червеното лъскаво шалче се стрелва пред погледа му.
Лапичките му са мокри и киха като малко котенце.

Домът на костенурката служи за преспапие на етажерката.

Анди обича хубаво червено вино. Промърква доволно като задоволена метреса.

На Анди му се плаче, но жажда го мъчи и само кървави хрипове изкривяват муцунката му. Обича евъргриийни, на които сдървено се клатушка като полуотсечено дърво. Червеното шалче се усуква пред погледа му лианообразно. Червеното шалче открадва въздуха му.

Главата на Анди е празна. И стържат цигулки в какфоничен ритъм. Водата от разтопения сняг заема по-малък обем. Зъбните колела скърцат вледенено.

Анди е щастлив. Анди е нещастен. Анди иска вкъщи при мама. Анди иска да залепи със скоч кървящите късове на своите лапички. Кръвта може да бъде и цикламено розова в снега.

Анди гордо пее химна на страната - която обича, в града - който мрази. Анди обича тълпата. Радва се на своя любим водещ от телевизията.

Тъпче киша с краката си и танцува. Киша в обувките и в очите, и във вените. Червена гъста киша.

Локви по щастливите му скули.

Анди мрази тълпата. Тя му носи грозни дарове.

Анди не е тук. Той мечтае с кожата си за гъделичкането на януарския въздух. Януарският въздух гъделичка Анди и забива ноктите си в нежната му кожа. Нахално се шмугва в ръкавите, крачолите, яката, стяга сливиците. Удря му шамари да се събуди, но той потъва още повече в съня. Действителността е жестока. Кошмарът успокоява със своята нереалност.

Анди сънува реалността. Анди е котка и сънува, че е човек. Червеното шалче наелектризира бялата му козинка. Опашката му потръпва. Котешката му природа се блъска в стените, събаря вази и те се разбиват на ситни зрънца в мраморния под. Лед върху камък над къкрещата лава.

Анди пее. Анди тича, държащ непознати ръце в своите лапички.
Анди ще си замине след четири месеца в непозната ледена страна, където е вечно Януари. Сред ледени вкаменени статуи, бродещ в чужда кървава поезия. На празни очни орбити и глави като стъклени фенери.

Анди се страхува от червеното шалче.

Тихият въздух го отнася и захвърля в пряспата. Окото на врабчето премигва в заснежените клони и полъхът на перцата събаря шепа сняг.

Червеното шалче го задушава и той се слива с него, за да избяга. В своята червена реалност.

Анди пее за своя котешки сън. Танцува над непокорната вода.

Публикувана@2002-01-15

Добавяне на коментар

keywords