Разпрострях се извън възможностите си. Улях се. Сега ме наказват. Сега мен. На ред съм. Бях на ход, но се осрах. Счупих очи в тази картина от глупости.

Смятам, че е крайно време да мръднете напред, драги. Разбираш ли, говоря за пари, за секс, за прогрес, обичаен съм днес. За разврат и упадък, и възраждане и въздържание. Някакво целомъдрие на предметите, на материалистите. Като да огрееш като нещо, например слънце или човек. Като да си млад отново и да си спомняш какво беше в момента, да говориш по телефона безумия.

Отвръщам поглед от този сладък израз. Усещам всеобщия страх, че ситуациите стават по-важни от хората и крещят по-силно от тях. Има фами, ако не и всичко е фами. Пръстите са болезнени. Щракат насам-натам. Пук, пук. Главата сама ще ги последва. Не мога да затворя. Той сам се пълни. Мисълта се създава сама. Чува се смях от друга стая, някъде от друга вселена, това си е самоосъзнаване. Тя побира така различно. Обичаш ли да дишаш днес?

Публикувана@2002-12-01

Добавяне на коментар

keywords