Всичко беше в жълто.
Другите бяха в другите цветове.
Цветовете заемаха все по-малко място в сивото.
Сивото си имаше нови приятели.

Всичко беше отново във жълто.
Това беше любимия му цвят, но то не си го признаваше. Страхуваше се да не му го отнемат. Но не много. Защото още не беше приключило с изчисленията, чиято цел беше да определят с макисмална точност важността на жълтото в живота на Всичко, което от своя страна беше най-важната и '|вълнуваща|' цел в живота на изчисленията.
Изчисленията бяха едни от най-интересните и забавни същества обитавали някога планетата на интересните неща. Това се дължеше именно на тяхната <<’най-важна и '|вълнуваща|' цел в живота’>> която и до днес никой освен тях не разбираше. Това неразбиране се дължеше единствено на типа логика заложена фаф системата на Изчисленията, който не беше съвместим и в минимална степен с тези на другите същества...

Другите си признаваха много неща. Това ги правеше щастливи, но не толкова, че да си признаят всичко, в което влизаше и това което " не трябва". На Нетрябва пък толкова му се искаше да бъде на мястото на Трябва, че беше готово на всичко. А Всичко беше щастливо само когато беше с жълто.

А когато 'историята' започна да се заплита все повече, най-щастливо от това се почувства..., незнам.

...

Знаците старателно подбираха цветовете.
Цветовете се опитваха да подбират старателно знаците.
Но те не им позволяваха.

...

От малко време на сам Всичко, освен че беше щастливо, когато беше в жълто, започна и да се тревожи | достатъчно повече | да не би Те да му отнемат жълтото. За Всичко, жълтото не беше просто цвят, защото Всичко обичаше жълтото и защото жълтото му беше приятел, и защото жълтото беше единствено, и защото така. Всичко се грижеше абсурдно добре за жълтото, дори му купуваше витамини. Така жълтото ставаше все по-щастливо, което от своя страна правеше Всичко да изглежда най-щастливото интересно нещо на света.

Но Всичко само така си изглеждаше.

Едно обаче беше сигурно, че нещата са се запътили към параноя. И най-странното нещо за 'едно' беше, че Всичко не намираше и най-малката частица (от онези странните) в живота му след появата на жълтото.

От всичко това най-щастливо разбира се се почувства Незнам, защото то вече знаеше много повече неща от преди, и защото му стана ясно, че в раничката си можеше да побере още толкова много нови неща умножени по най-голямото число което познаваш, и защото вече му беше пределно ясно за неограничените възможности които притежаваше.

И разбира се всичко беше толкова съвършено и неясно, че единственото правилно обяснение беше…(най-добре ще е ти да решиш ;] ).

Публикувана@2003-05-01

Добавяне на коментар

keywords