***
моделира ме.
бавно, с наслада. чувството се стича от очите му.
толкова внимателно.
и тук. пръстта му леко се търка о първата мозъчна гънка вляво.
така е добре.
моделира ме.
подухва. лек прах се завихря в облак над лявото ми рамо.
отстъпва две крачки назад. усмихва се.
лъчът от прозореца пронизва облака прах.
и влиза в очите ми.
аз не се усмихвам. още не мога.
статуя с изгревно-червена коса.
"Задръстване... 3 километра... западния изход...; Iraq...; Околната среда...; ...на официално посещение в...; ...географски дискриминирани...; ...в социален аспект... много повече..."
четат новини.
а той работи. работи неуморно. работи.
ханша. ханша го смущава. малко по-широк?
малко по-широк. добре.
моделира ме.
струйки пара запотяват прозорците.

we need more loving
see the teacher
are representing you
so badly
that not many can see you

нищо не свършва до тук.

***
оглеждам я.
малка. и още мръсна.
да пусна завесите?
"всъщност ти нямаш завеси.
оголил си се.
смъкни рамото надолу. и назад.
още надолу. още назад."
свалям си тениската и лягам.
до нея. върху студения под.
лианите на твоите ръце кого ще оплетат?
ако те пусна...?

***
странно нещо е животът. ако откажа да приема друго, освен най-доброто, много често го получавам.

transcoded by lacy

Публикувана@2003-06-10

Добавяне на коментар

keywords