увод
На 7 септември 2003 година по национална телевизия Бтв, в предаването “Сблъсък” се проведе дебат на тема “Виновен ли е КАТ за трагичната ситуацията по пътищата в България”. Всъщност въпросът, който е нужно да се постави е: “Кой е отговорен за трагикомичното положение свързано с организацията, осъществяването и контролът на движението по пътната мрежа на Република България?”. С прости думи, защо в България автомобилният транспорт (пък и като се замисли човек не само той) тъне в хаос, хубави пътища липсват, съществува висока смъртност при ПТП и при все това на никому не му пука? Е на мен ми пука и затова пиша тази статия, въпреки ясното съзнание, че ще остана глас в пустиния.

Из характеристиките на българското автомобилоуправление:

1. екстремно шофиране
Шофирането в България е като сафари в джунгла. Всички участници в движението сме животни и се борим за съществуването си на принципа всеки срещу всеки. По-едрият дивеч всява респект с хубави модерни и мощни коли, а останалите напъват до дупка старите “кранти” за да си повдигнат и те донякъде самочувствието.

2. пътната мрежа – разорана нива
То се е видяло, че автомагистрален пръстен в обозримо бъдеще едва ли ще бъде изграден, но поне да се поддържа настоящата пътна мрежа. Вярно, всяка година се правят ремонти и се изливат огромни суми пари, но качеството на извършваните ремонтни дейности е под всяка критика. Кърпенето на дупки изобщо не помага и даже с всяка изминала година влошава качеството на настилката. Движението по магистралите постоянно е отбито в едното платно, докато в другото уж правят ремонт, нищо че минавайки, не можеш да забележиш каквато и да било активност по обекта. Отделен е въпросът как “строителните специалисти” произволно минават и решават, че трябва да разорат един участък, оставяйки го в последствие със седмици непригоден за нормално шофиране, на всичкото отгоре без обозначение. Последно в личния си опит имах такова преживяване в отсечката Козаревец-Шереметя (пътя Варна-София, близо до Велико Търново). Както шофирах с максимално разрешените 90 км/ч по рядко добрата отсечка Кесарево-Козаревец изведнъж без никакво предупреждение навлязах в участък където цялата настилка беше изорана на произволни блокове с дълбочина около 5 см. В разстояние на няколко километра цареше пълен хаос и неорганизираност на движението. Всеки се движи където сметне за най-удобно и “безболезнено” за автомобила, а прахът и друсането са екстри и за пътниците. Скоростта варира около 40 км/ч с резки набивания на спирачки и пълзене до 5 км/ч, когато попаднеш в поредния кратер или когато някой реши да мине от насрещното в товето платно, за да си спаси колата. Стресиращо и ужасно, но за мое щастие пътувах през деня. Питам се колко ли неприятно са изненадани шофьорите нощем и дали стават много произшествия на участъка. Трябва да отбележа, че от към Велико Търново вече са започнали поетапното запълване на ямите, но защо не действат на принципа: изравям – запълвам, изравям – запълвам, ами минават и изравят генерално цялата отсечка обект на реморнтиране, а чак след това поетапно извършват запълването и обезопасяването. Поне да бяха сложили сигнализация. Тук е мястото да запитаме къде спи държавата и кой контролира или поне кой би трябвало да контролира и е отговорен за въвеждането на ред в този безпорядък.
За всичко трябват пари и пътищата не правят изключение. Държавата обаче както обикновенно когато стане дума за пари гледа да взема, а не да дава. Така, без да е построила и завършила цялостно нито един качествен шосеен “коридор”, реши догодина да събира няколко такси за използването на пътищата. Нестига, че се трепеш и рискуваш живота си пътувайки, ами и ще си плащаш за това. На това му се вика конституционно право на свободно движение.

3. каша “кой-кого” и прехвърляне на отговорност
Че в България по принцип никой не е виновен за каквото и да било се подразбира. Прехвърлянето на отговорност при автомобилният транспорт също не прави изключение. Шофьорите обвиняват КАТ, в КАТ обвиняват шофьорите, държавата обвинява всички, всички пък обвиняват държавата. Къде е истината? Всички ние носим отговорност!
Смешно е безхаберието на държавата и нежеланието й за активна намеса в организацията и усъвършенстването на автомобилния транспорт. Добре, че поне ЕС осъзнава нуждата от добра инфраструктура и “натиска” управниците ни, и налива пари през последните години в пътната ни мрежа.

Шофьорите тотално извършват нарушения. Вярно че има абсурди и не може човек на 100% да спазва всички указания, но това не е оправдание за пълен произвол, водещ до тежки инциденти и смъртни случаи. Как можем да накараме шофьорите да бъдат по-умерени след като нямат никакъв респект от служителите на КАТ? За това са виновни не само пътните полицаи, но и шофьорите. Трябват много усилия, воля и преди всичко култура и от двете страни, за да се постигне по-добра атмосфера на общуване. Помислете ме за глупак, но аз твърдя, че прословутата клюка за подкупност е силно раздута. Не че не се случва някой да вземе подкуп, но както се казва в поговорката не е виновен този дето яде баницата, а този дето му я дава. Не стига че веднъж извършваш нарушение, а втори път нарушаваш законите, предлагайки подкуп на длъжностно лице. В предаването “Сблъсък” Симо беше много прав като направи за смях депутата противник на КАТ (името му мисля бе Кюркчиев). Та този господин, олицетворение на държавата едно, че “плюеше” срещу бастиона на държавността по пътищата, ами едва ли не с гордост заяви как е станал свидетел на даване на подкуп. Е господин депутат – може би заради наглото ви положение на “имунизиран” се хвалите и признавате, че сте бил свидетел на нарушаване на закона и не сте съобщили? Знаете ли, че това, въпреки статута ви, не променя факта, че сте съучастник в престъпление. И ако някой се чуди защо учтивото ми “ви” е с малка буква, то е защото изобщо не е учтиво и се чудя как може да имаме такива управници.

4. табели “welcome to the Orient”
Голям проблем! Като изключим обичайно нацъвканите от куршумите на някоя новоизлюпена селска мутра табели и липсата на много други, голяма част от останалите са просто абсурдни, смешни, подвеждащи и опасни. Относно ограниченията на скоростта, особонно по завоите, много от тях са нереално снижени. Тези луфтове, карат шофьора да свиква, че може да си позволява да навлиза в извивките на пътя поне с 20 км/ч повече от колкото пише на табелата. Това неминуемо води до катастрофи, когато на някое място табелата указва наистина пределната безопасна скорост. Освен това само в България може да се случи движейки се по един и същи път, следвайки и доверявайки се на знаците, разстоянието към заветната цел на пътуването според същите информационни табла да се “увеличава”. Също така отбивките по пътя за всевъзможни изпаднали барчета или бензиностанцийки трябва да се строят по-обезопасени и по-встрани от пътя. За да не се получават ситуации през километър километър да има ограничение на скоростта 40, а също така да не се изкушават заблудените и невнимателни почиващи пътници да навлизат на платното за движение и така да предизвикват трагични инциденти (случаят с Калоянчев е показателен пример).

5. наглост и липса на респект
На масата шофьори освен, че им липсва респект са и изключително нагли. По бул. “Княз Борис І” – гр. Варна, в отсечката м/у Академията и Севастопол, където движението на МПС е забранено, преминава последен модел Мерцедес кабриолет, управляван от една девойка. Спира малко след пресечката с улица “Братя Миладинови”, за да остави своята спътничка, след което дава на заден 20 м., за да се върне преди кръстовището. Изчаква да преминат излизащите коли от “Братя Миладинови” и се готви да навлезе срещу ясно забелязващ се знак “Еднопосочна улица, забранено влизането”. В това време патрулната кола на полицията застава непосредствено зад Мерцедеса, в очакване извършването на следващо нарушение. Госпожицата ни най-малко не смутена от присъствието им дава газ и навлиза по забранената улица. Бидейки очевидец имах възможност да наблюдавам слисаните лица на полицаите. Те бързо се окопитиха, настигнаха я и я спряха, при което тя най-невъзмутимо започна да ръси лигави извинения. Възможно е наистина да е супер глупава и завеяна, и да не я е грижа за знаците, но тогава защо изобщо е получила шофьорска книжка?

6. шофьорските курсове – машина за пари
Фрапантна е статистиката относно заловените водачи, каращи без книжка. Склонен съм да оправдая тези от тях, които са добри шофьори, но нямат пари за курсовете, а също така заклеймявам всички, които получават срещу пари сертификат без реално покритие. Мнението ми е, че шофьорските курсове не трябва да са задължителни, а самият практически изпит трябва да бъде по-сериозен. Човек е възможно да се научи да шофира и без да е посещавал специализирани курсове. Това лесно може да се установи на един по-сериозен изпит с пробег поне 10-20 км и в различни ситуации на пътя (светофари, изпреварване, паркиране, обратни и леви завои, извънградско и т.н.).

7. симулирана загриженост
Днес е 22-ри септември – ден, посветен на движението без автомобили. България също се включва в благородната инициатива, но по какъв начин? Не знам за другите градове, но мога да ви кажа за Варна. Тук на празничния ден, движението беше спряно по една неповече от километър отсечка, която забележете по всички знаци и уведомителни табели и без друго си е забранена за МПС-та, с изключение на градския транспорт. Иначе специално за инициативата имаше поставени конуси, патрулки, полицаи и всичко това на метри от знака “Забранено влизането в улицата и в двете посоки”. Поне автобусите да бяха спрели по този маршрут (и това нямаше да е толкова неудобно, защото съществува подходящи обходи). Така и така тук други МПС-та нямат право да се движат, поне да бяха освободили центъра от обилната порция сажди и отпадъчни газове на Икарусите. И за капак на цирка, по напречните улици също се осъществяваше движение. И каква излиза тя? Затварят улица, която по принцип е затворена, автобусите продължават да замърсяват обилно, а през 20 метра пешеходеца се сблъсква с автомобилния поток по напречната улица. Поздравления господа градоначалници! По гениален замисъл не знам как може да се измисли. Хем подкрепяте инициативата и се отчитате пред държавата, хем всъщност нищо фактически не правите. Освен ако може би не искате да стане ясно, че забранителните табели никого не спират и единственият начин да се гарантира неприкосновеността да споменатата централна пешеходна улица е да се сложат конуси и по един полицай на всяко крастовище.

финал
Примерите, които давам в статията са ограничени от моя личен опит и не смея да давам оценка на неща, на които не съм бил свидетел. Смятам обаче, че изложените от мен ситуации на пътя са емблематични и симптоматични за автомобилния транспорт в България.
Споменатото в началото предаване “Сблъсък” от 7-и септември завърши с апел към всички шофьори поне него ден, да карат по внимателно и да сведът средностатистическите 3 убийства на ден до 0...

епилог
Из статистиката на КАТ за 7-и септември 2003 година:
Убити в ПТП за денонощието: 5 души

Публикувана@2003-10-01

Добавяне на коментар

keywords