дезинфекцирана мисъл си проправя път пред мрежата от изпозирани погледи. няма ли точка на края на изречението, да укроти духовете на задремалите очета на джуджетата? кръглият пространен дим на злобата ти не е зелен и не е траен, не толкова, че да замрази ада в мен. не знаеш защо винаги сме аз и ти там, където няма място за дори една малка стъпка върху душата на снежните човеци на нашите детски зими. важността им е относителна заради румените ти бузки или заради квадратния корен, назъбил сатенените си антени срещу сънищата ти. ти не си нищо. колкото си голям, толкова си същият като мен, а тежестта ти в изфантазираната философия на водовъртежната реалност е равна на умението ти да пренебрегваш условността на дървените окови около лактите ти. мълчиш. защото сънят ти е ням да изрази тъмно-охрения цвят на цъфтящата в теб пустиня. чисто е. най-сетне изчисти всичките си рани от кръвта на бъдещите ти същности. гледай. бъди там. мълчи.

Публикувана@2003-12-21

Добавяне на коментар

keywords