Трепериш почти колкото мен. Удряш главата си в лампата и сенките се разбягват по стените. Но не, май и те треперят ... улови думите, които още не съм произнесла! Скъсай ги! Не ме оставяй да те обичам, защото на това няма как да му кажеш любов. Обожавам те с всичкия ти зелен порок и с мъртвото съзнание на мисълта. Скръбен ухажор на себе си. Хлебарките пъплят в съседната стая, чувам ги толкова ясно, че ме е страх да не би да дойдат и да изгризат последната ми останала любов.

Трепериш по-малко от мен, всъщност ти въобще не трепериш. Феникс. Ти ще се възродиш отново от пепелищата, за да ме уплашиш като тъмна сянка, изкочила иззад ъгала.

Не се прави на учуден, моля те, защото знам, че не си. Не мога да те гледам такъв! Трепериш почти колкото лист, подухнат от остър зимен вятър. ТреперИ!

Хлебарката хладнокръвно ме гледа с черните си сензори. Очи, оковани в наелон, опаковани ... ти не виждаш. Мразя те и искам и ти да ме мразиш. Не мога да ти кажа нищо. Толкова ми е студено. Ти си различен... ти си минус, но и аз не съм плюс ... иначе бихме се ... привличали?!

Затвори очите си, поне да не виждам, че ме гледаш. Ти не виждаш, не чувстваш; ти си звяр, злодей, по-долен от хлебарка, която изпълзява от гнездото си само като изгасиш лампата. Ти си най-мръсното същество, ограбено от чувства. Сигурно те обичам. Макар да не искам, макар да знам, че не мога ... и ти не можеш, защото синьото на очите ти се слива напълно с небето.

Синьото на очите ти се слива с небето. Толкова са красиви. Гласът ти ... синьото на очите ти.

Затвори вратата преди да излезеш, за да не избяга и последната ми страст и похот. Ако можеш, проври се под нея, аз няма да ти дам ключа, заобиколи я, мини през ключалката, аз пак няма да ти отключа да влезеш ... в сърцето ми.

Трепетиш почти колкото мен, почти, но по-малко. И това е, което ни прави несъвместими. Ти и аз – некохерентни източници на любов.

Публикувана@2004-06-28

Добавяне на коментар

keywords