*bpm. зона за хиперхултура.
*

{ ezine }

Жълтият цвят има цвета на лимони

Преоткривайки някои стари импресии, разбирам, че видът им е дрипав и вехт единствено поради, натрупалия се по тях, прах. И след нейното отстраняване те добиват чистия и наивен вид, който са имали при тяхното раждане. Re-birth. Абсолютно.

Но всеки знае, че с Абсолют не трябва да се прекалява, тъй като опиянява доста коварно.

Явно все още съм дете, защото определено нямам спирачки. И чаша след чаша съм ненаситен за преживените вече импресии. Поглъщам ги чисто и просто.

Всичко е прекрасно докато не достигнат стомаха ми. Т.е. докато се придвижат по хранопровода ми. Нали съм чревоугодник, хранопроводът ми не е от най-късите, но все пак всичко трае броени секунди. А аз мога да броя само до 5. Толкова пръсти имам на ръката. Ще кажеш: Нали имаш 2 ръце, бе глупак, 10 пръста. Ама като малък си играех на пирати, а какъв пират си щом не си еднорък. Та така. А нали нямам спирачки, все още съм си дете. Както и да е.

Стигнали веднъж стомаха ми, киселинността там не понасяше на импресиите, затварят се в черупки и се превръщат в костеливи спомени (по своята същност несмилаеми). Колко стомашни болки са ми причинили тези спомени, това само аз си знам. Трупат се в стомаха ми все повече и повече. Горкият, тази сутрин забелязах, че се е подул…

… а нали съм си все още дете и нямам спирачки- надигам, надигам ли чашите. Някои ще кажат : Кръгът е омягьосан. Аз предпочитам да рисувам котка, която се самоизяжда откъм откъм опашката. Но тъй като не мога да рисувам, не я рисувам, а само си я представям в главата ми. На котките там и харесва много. Дори се случи една да роди- такава голяма каша е, безкрайна плетеница от мисли, пълно е с удобни за целта скришни места. Но нека прекъснем това анатомично отклонение, докато не е прераснало във видово. Сега за лимоните.

Сутрин закусвам с лимони. Обичам лимоните. Нали са кисели, надявам се да подсилят киселинноста в стомаха ми, да му помогнат да разгради спомените. Това да се случи, нататък е лесно. Броени секунди и ще отидат в канала. А после ще поемат по пътя си по реката, докато не достигнат пречиствателната станция. Там ще бъдат пречистени и водата ще бъде отново годна за пиене.

Сутрин закусвам с лимони. В устата ми става стипцаво, настроението ми- кисело. Затова и веждите ми са постоянно смръщени. Искрено се надявам това да помогне.

P.S. Каква ти оригиналност. Винаги съм знаел, че съм бледожълт фалшификат правен в източна европа по време на социализма. Всичките ми схеми са крадени(точка) За пореден път забравих целеустремеността на някое оживено кръстовище …

Публикувана@2004-06-23

blue_cartoon_hero

автор на тази статия е blue_cartoon_hero

виж профила му
виж други негови статии

Автор на заглавната снимка е Kaladan.


Коментари към статията

STATELESS!


Добавяне на коментар

  (За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!)

keywords