темерутството в народа вече стигна степента, от която по-нататък се намира само непровокираната агресия. демек, хората станаха помияри. помияри по мислене, по поведение, по интереси, по държание и дори ако щеш - по излъчване. при кочовете това винаги е било актуално, затова ще разбереш, че писанието ми е провокирано от поведението на женската страна от българите. за съжаление огромна част от тях до такава степен освирепяха от собствената си простотия и циклене в затворения си и все по-стесняващ се свят, че ходейки напред-назад като зомбита игнорират света и начина по който той се отнася с тях. всъщност, нека уточня - игнорират позитивното отношение, но за сметка на това, ако през някой дъждовен ден върху гадта биде излюскана цяла локва от преминаващ наблизо автомобил, можеш да си сигурен, че шофьорът ще се превърне в кошчето за душевни отпадъци на нея и всичките й приятелки. дори мога да си представя просташкия многолог, който ще се проведе по негов адрес. съмнявам се искрено, обаче че тая кака би забелязала хубавите неща, които са й се случили през деня. защото тя е от оня гнусен тип хора, който взема превес сред останалите с всеки изминал ден - хората, които циклят само в негативното. сблъсъкът с такива тъпунгери ме обезсърчава и ме кара да се чувствам зле. тези гадове дори не си дават зор да се замислят за мъничкото добро, което им правиш, отстъпвайки им място на вратата, за да минат първи те. ако, обаче не отстъпиш, ще те засърби гъза от скверните мисли по негов адрес, породени от тях. да, но на мен ми писна на хуя от уроди! всякакви изродени, криви и мутирали душевно зверове са пуснати на свобода. и докато през зимата си седяха поне в кварталите, сега вече ги срещаме на всяка крачка и трябва щем-не щем да ги приемаме като неделима част от ежедневието. за борба с тях има два варианта:

1. игнориране - изобщо не ги забелязваш, не мислиш за тях и ги третираш като несъществуващи. по-добрия вариант, стига да не срещнеш прекалено много такива в един ден, за да те изкарат от състоянието ти на блаженно пропускане на мижавото им съществувание.

2. не отстъпвай и не се предавай - мамка ви ебавам, ей! мое ли да си премерим пишките кой е по-голям българин, кой мое да попържа по-яко и кой е по-големия шеф. лошия вариант. за какво ще си хабиш енергията излишно, в опит да комуникираш с некомуникируемото? я заеби тая работа.

метода за детекшън на такива субекти е простичък - външният им вид, поведението докато вървят и излъчването им ти го подсказва от далеч, ако имаш време да забележиш. нека разгледаме 2-3 примера:

1. ситнеща баба с озлобен поглед, завтекла се към рейса, блъскайки се във всичко възможно - това е един типичен представител на разглеждания тук животински вид. тя е сърдита на света, че е живяла в неподходящо време и сега ревматизма я върти, пенсията й е малка, а в транспорта никой не й отстъпва място. бъди сигурен, че винаги има за какво да намери да се сърди на света. решението - не й отстъпвай шибаното си място. в крайна сметка си платил(а) 35, 40 или 50 стотинки за него и имаш толкова право да се возиш, колкото и всички останали. и както има случаи в които ти седиш прав(а), така и тя ще стои. а презумпцията, че всички сме длъжни да реагираме по пионерски да върви на майната си! защото дори да й отстъпиш мястото си, бабата няма да ти благодари. за нея това е логичното стечение на нещата и тя знае, че така ще стане. покажи й, че криво си е направила жалката сметчица! в крайна сметка или тя или ти. кое избираш?!

2. загледан надолу субект, бързо крачещ, тресейки се. толкова бързо, толкова тресейки се и толкова загледан надолу, унесен в собственото си битие, че дори не те забелязва. срещате се на вратата, ти му правиш място, а мастодонта дори не ти обръща внимание, защото е у-не-сен-в-собс-тве-ни-те-си-мис-ли. извинявай, мен това какво ме ебе? отделям от времето си и спирам порива си, за да ти направя път да минеш, а реакция няма. не, не е толкова маловажно и не е "много важно", както не е и "еее голяма работа". голяма е и ако не можеш да я осъзнаеш, ще понесеш последствията.

3. тинейджърка (алтернативно, млада "дама", както е модерно из фешън средите), която е толкова фешън, толкова стайлиш, толкова фънки, толкова попюлър, че просто трябва да се съобразиш с това и правейки й място, докато гледаш гъза й, а тя тайно си мисли "брато, такива като теб на закуски ги ручам", да си щастлив от нейния непукизъм. ух, на батя красавицата.

частен случай:

4. майка с количка, минаваща на червен светофар или бутаща я по платното на възможно най-оживения булевард/улица в района. в този случай има опит за комуникация, само че с неочакван край. "извинявай, къде точно ти е акъла, та минаваш на червено с количка, баш когато виждаш, че насреща ти се задава ебати трафика?". знаеш ли какъв е редовния отговор? "оо, абе яя". тъпата путка ти показва, че знае как се спелват 4 букви от азбуката - а, б, о и я. това е нейния отговор на твоя напълно логичен въпрос. и понеже аз отказвам да приема отговорността, наложена ми насила от такива сливи, да пазя децата им докато акъла им е в наврян в задника, логичната ти реакция е да слезеш, предизвиквайки задръстване и да й шибнеш един в тиквата без никакво угризение. дано следващия път научи малко повече букви и най-вече как да ги комбинира в смислени изречения, когато става дума за отговорност. stupid cunt!

стотици други примери ще намериш в момента, в който излезеш на улицата.

и за да приключим, нека обобщя накратко казаното дотук. това, че аз правя жест и те пускам да минеш/седнеш/напазаруваш, и т.н. не е по дефолт. не е безвъзмездно и не ти се полага. не го правя защото имам време за губене и решавам да направя жест на всеки срещнат. не, правя го защото очаквам нещо от теб. нещо елементарно. нещо човешко. очаквам едно кимване, едно усмихване, едно "благодаря", с което да ми дадеш сигнал, че си разбрала какво съм направил и си го оценила. това се нарича с простичкия термин "обратна връзка". и когато решаваш да я прескочиш, ти все повече се превръщаш в един долен помияр.

Публикувано за първи път в thedezine.com

Публикувана@2004-07-09

Добавяне на коментар

keywords