Взирайки се в черното на кафето, се опитвам да повярвам сили във себе си. Толкова отдавна не съм писал. Започнах да чувам как листите ме зоват ( нощем). Нима не са си достатъчни. Та те притежават бялото съвършенство, което аз единствено мога да разруша- да внеса хаос. О, мой мили, скъпи ми хаос, толкова те обичам. Обичам те, както майка си. Не бих могъл да живея без вас ... и без улично осветление. Загубени сме. Ние и лампите ... а хаосът ще е невидим. Кафето е толкова бодро горчиво.

Вчера синевата изяде един хамелеон и днес вече може да се облича като за погребение-черно, по шапката й блещукат звездички.

***

... туп- туп- туп- ехото от стените на пустите къщи пее с обувките ми ... Необитаеми, празни, полуразрушени постройки.

***

... красотата ловува нощем ...
... аз също ...

***
Приятелите ми са въображаеми. Играя си с тях (на криеница). Случва се да не ги открия всичките.
Сънувах. Събудих се. Ям, после отново заспивам. Къде съм?! Сънувам? Губя ги. Глупостите на малкото момче, което някога бях. Ненавиждам кутиите пълни със спомени.

***

някога бях малък
днес все още съм
разбираемо е
все пка порастнах

***

СТО:П::прелест, пролет, приятелство, преход…………………Прокарвам поглед през процепът-порно. Преодолявам препятствията посредством посредстеността. Пикая. Принцесата пере повръщаното по панталоните( принцът порка прекалено). Предатели!!!…………………път…

***

Обичах дъжда. Днес вали, а аз все още го обичам. Хладните капки харесват, когато настръхвам,- задоволявам ги. Смея се, танцувам и ... (пея фалшиво, затова) тананикам под лампите. Мислите ми се огледаха в хаотичната картина на локвите, приютяващаи падащите капки,- влюбиха се. След това я пресъздадоха (картината) в главата ми. Ухае на мокро и прах. Пристрастявам се ... към ... себе си ... и нея.

***

неопределеността
танцува
по средата на пътя

***

Мишената притежава концентричните кръгове. Аз се целя отвъд Краят им. Празни зелени стъкла ме гледат критично в този момент- изсмуквам съдържанието им, рисувам ги кухи. Те не разбират, че аз ги обичам дори такива (все пак и амбалажът има цена).

Не разбирам. Умея. Опитвам се. Криволича. Пътувам. Съзирам. Плюя.

Тревата пищеше под стъпките ми, а аз просто танцувах за тази поляна. Явно искаше да остане сама. Презирам я, творих себе си напразно. Нима зеленото не е по-плътно, когато е смачкано?! Изобщо някой знае ли какво искам?.

***

фрагменти
отново
заместват
целенасочеността
извинявам се

Публикувана@2004-08-09

Добавяне на коментар

keywords