Здравей!
Винаги съм гледал със завист на хората, които дават интервюта. В списанията - толкова време да си помисли за въпрос, а да отговори толкова ... нормално :))

От мен скоро някой едва ли ще вземе нещо, било то и интервю - за това реших да си разиграя едно само. Показах го на приятели и много го харесаха. Вероятно това се дължи на липса на култура, не зная. Но пък тази сутрин проявявам смелост и решавам да ти го споделя. Вероятно няма да намери място в bpm, за което ще страдам, но просто ще се радвам.. ако го прочетеш. И ми напишеш нещо като отговор ;)
Знам - имаш работа. Но и аз съм човек :))

Поздрави,
Георги.

---------------

Redaktor: Здравей, преди да започнем, имаш ли нещо против да ти дам това (подавам две дълги ленти, краищата на които се събират в голям органайзер)?
oleole: Не, но какво е това?

Redaktor: Детектор на лъжата. (смея се)
oleole: Оу, трябва да внимаваш тогава, има вероятност да го разваля като го претоваря ;)

-=-=---=-=-=-=-=-ИНТЕРВЮТО-=-=-=-=-=-=-=-=-===--

Redaktor: До болка познатия въпрос, защо oleole?
oleole: Как така защо? Питаш защо имам такъв nickname?

Redaktor: От къде идва и какво значи и защо си ти oleole (изнервено изтрелвам въпросите)
oleole: (замислен) Мисля, че ще е добре, ако кажа, че идва от мен ;) oleole ми зчучи като несериозност, но и едновременно възклицание.. Аз съм си такъв - винаги удивен и почуден от нещо, за мен винаги има нещо което не е както трябва.. да не говорим, че с мен явно обичат да стават неща, които са необясними за хората (тук се плези)

Redaktor: Какво ми намекваш, да не живееш в света на паранормалното?
oleole: Е, живея в България - страна в която всичко е възможно, така де, страната не невероятните неща (подхилва се).

Redaktor: О, я направо да те питам - отвличали ли са те извънземни?
oleole: Мне, както и да гледам на нещата, не съм усетил някой да ме отвлича. Извънземните все пак са умни, или поне аз си ги представям такива, няма да тръгнат да правят грешки ...

Redaktor: (смея се) Добре, каква беше тази история в която си бил легнал на тавана?
oleole: Не бях легнал, ами там се събудих ... буквално! (сериозността му тук ме изплаши) Просто една вечер отворих очи и видях точно срещу мен моето легло. От носа ми потече кръв, аз бръкнах в джоба на пижамата си, но изтървах кърпичката ... тя започна да пада, но за съвсем кратко, след това "тупна" на тавана, до мен.

Redaktor: О, да, разбира - и какво стана след това (тук го раздавам на непукист)
oleole: Ами какво да стане - чух, че някой или нещо се задава в коридора и много се уплаших. Не можех да извикам, всичко беше много странно. Вратата започна да се отваря и аз паднах в леглото. От тавана. Долу. На вратата беше майка ми и ме гледаше зяпната. След 1 час осъзнах, че пижамата ми беше облечена наобратно. Но то нямаше как да е иначе, де - тя просто беше станала НАОБРАТНО. Още я пазя тази пижама. Майка ми си мисли, че е номер. Както и да е, много се отплеснахме.

Redaktor: Какви неща само - това с пижамата е новост за която не бяхме чували ...
oleole: То и аз не знаех, ама ми дойде отвътре да го кажа (плези се)

Redaktor: Да минем напред (не му обръщам внимание, той е един несериозник, който цели да срине нервната ми система ;) ) Като малък си свирил на пиано, нали така? Харесваше ли ти?
oleole: Много го мразех. Взе да ми харесва едва накрая. Признавам си. Но съм благодарен, на майка ми, че ме караше, един вид ... добре, де не съм благодарен, но все нещо в неин интерес трябва да кажа, нали?! (смее се)

Redaktor: О, не (шокиран сам как ми отговаря), Кога за първи път докосна компютър?
oleole: Аз като малък и да съм докосвал и да съм опипвал, нищо не разбирах какво става. Значи имаме аналогична с днешната ситуация сцена - един леймър и един един завод компютри ... И никой не знае защо е там.

Redaktor: Имаш пред вид завода на баща ти, в който имаше 5 компютъра - от 15 в града.
oleole: Бе не знам дали са били и 15 де, моята информация е, че са били по-малко, ама айде сега - подробности (пак се плези, ужасно е)

Redaktor: Кой беше първият език на който се научи да програмираш?
oleole: Да ... какво? Ами май българския език ... ама още не съм го научил де, той бил най-сложния

Redaktor: (вече не ми пука какво ми казва) Добре, да оставим компирите, обичаш ли животните и имаш ли домашни такива?
oleole: И такива и домашни нямам. Е, имах едно време - пуйка в хладиълника. Ама се свърши много малко след Коледа. Имах и разни твари в стаята, ама един път я изчистих и не съм забелязъл оттогава. То голямо чистене падна де, но все пак даде ефект и бъдещ начален тласък за ново чистене - ето сега например част от килима взе да се показва, мда.

Redaktor: Хах, питам сериозно, котка поне нямал ли си?
oleole: Бре имах и няма да ти казвам, че съседа я гръмна, защото същия този сесед макар и с големи усилия се научи да чете съвсем наскоро и може да се обиди неприятно.

Redaktor: Братя, сестри имаш ли?
oleole: Сигурно имам. Кой знае. Нали майка ми няма да го чете това?

Redaktor: Хахх, престани, човече, питам сериозно.
oleole: еее, имам си сестра, и ако не вярвате си е ваша работа. Марина се казва и винаги е била хубава.

Redaktor: Къде е тя сега?
oleole: При мъжът си. В София. Мафиотка малка.

Redaktor: Имаш ли мечта?
oleole: Да, да ми се изпълнят всички други мечти. Ако това не може, защото минава за много тарикатско пред Господ, искам аз пък да съм Господ. (смее се)

Redaktor: Ти беше казъл, че всеки е Господ, нали?
oleole: Аз ами, кой друг ще каже такова нещо - и нали знаеш - адът, това са другите (подсмихва се ирочно)

Redaktor: Това последното не е твоя мисъл.
oleole: Е, ти пък - почакай малко, не съм станал Госдпод, има време да стане моя ...

Redaktor: O, Боже тогава! Какво обичаш да правиш през свободното си време?
oleole: Значи във времето когато имах свободно време си мислех да дам ли или да не дам интервю на едни приятели; обичах да се разхождам в парка, да спя, да чета фантастика, да сънувам и да мечтая. Във всичкото това време трябва да има до мен хора, които да са ми добрите приятели.

Redaktor: Сложна работа. Къде се разхождаш - по паркове ли?
oleole: Ами то нашия Добрич има само паркове. Само зелено. И се вози в разни джипове. Както и да е. Бре зеленина всъщност, зеленина - няма лошо ...

Redaktor: С приятели или сам?
oleole: Сам не обичам. Сам плача. Сам ям. И сам ще умра - като все човек.

Redaktor: Интересно. А сам ли се къпеш (провокирам го)
oleole: Е, не - имаме си баня в Добрич, градска, обща си, наша.. да не сме изостанали или от село пък ...

Redaktor: Пушиш ли? Видях преди малко запалка в ръката ти ...
oleole: Не пия, но пуша! (смее се) Не, не пуша, освен ако тайно не ме запалят и нямам шанс да се изгася.

Redaktor: Имало ли е такива случаи?
oleole. На Сирни Заговезни като прескачахме огън.. Е, то големия огън - 7 гуми пълни с Паралели от 89-та за да горят по-лесно

Redaktor: Добре, какво прави тази запалка в теб тогава?
oleole: Тези въпроси ти ли си ги измисляш или ти ги подават отгоре? (плези се) Запалката е, за да си светя като няма ток/като не сме го платили и не мога да стигна до хладиълника или до ups-a.

Redaktor: На кое нещо се смя за последно?
oleole: на себе си, като се погледнах в огледалото и видях каква ми е косата. Понякога съм просто неотразим - нали се сещаш - неотразим до степен като се погледнеш в огледалото да няма никой там.

Redaktor: Имаш ли си половинка?
oleole: Какво ми намекваш?

Redaktor: За гадже ...
oleole: А, добре аз си помислих нещо за телешки котлети - нямам приятелка, свободен съм за всичко и всички, пък дано те да са отворени за мен.

Redaktor: Бе както и да е. Вярваш ли в Господ?
oleole: Е как да не му вярвам, ще ми върне парите, щом ми е обещал ...

Redaktor: Той има да ти дава пари?
oleole: Всичко е пари. Само за Господ парите са нищо работа. И за това вярвам, че ще си изплати борча към моя милост.

Redaktor: Любимата ти компютърна игра?
oleole: Earth Worm Jim - първата част.

Redaktor: Ти си единствения българин, за когото е известно, че е членувал в кракерка американска организация. Става дума за CLASS. По много от nfo-tata, помня най-добре тези от Nox и Quake2 има поздрави за теб и за връзка е посочена родната ни България. Как стана всичко? Къде е връзката? Ти кракер ли си?
oleole: О, не. Нямам нищо общо. По принцип съм фен на reverse code engineering-a, но да "професионален кракер" - никога. А това с Class - до колкото ми е известно ме има точно на 3 nfo-ta - на Nox като тестър (GreetZ Fly to OLEOLE), Quake2 - бутона за финиш е gfx by oleole и още някъде беше, вече не помня къде, поради причината, че не съм аз. Тоест ника е мой и тогава знаех за това.. но хм. как да кажа - тогава се кефих да се виждам по разни места, пък имах приятели там ... Изобщо много дълга история, но не съм кракер, не разбирам ...

Redaktor: Любимата ти книга?
oleole: Звездни дневници на Станислав Лем. Харесвам много и Пътеводител на галактическия стопаджия.

Redaktor: Да си писал нещо ти?
oleole: Да, автобиографична книжка.

Redaktor: Има ли си име?
oleole: Разликата между Бог и oleole (смее се)

Redaktor: Песимист ли си?
oleole: Не, по скоро добре информиран оптимист (замислен). Просто съм на 17 години.

Redaktor: Това, че си на 17 трябва ли да значи нещо?
oleole: Ама разбира се, как - младите не вярват в нищо, хората от средната възраст се съмняват във всичко, а старите - те вярват във всичко (смее се)

Redaktor: Как мислиш, преди хората живеели ли са различно? По-добре ли е било?
oleole: Какви въпроси само ... Не, хората винаги са си били хора. И всичко си е било еднакво. Преди момчето първо целува момиче, бяга от вкъщи, след това запалва първата си цигара, влюбва се, жени се, има деца ... и така нататък. Днес е същото с една малка разлика - всичко е в обратния ред (смее се иронично)

Redaktor: Любим цвят?
oleole: Този въпрос ми е познат от един лексикон на Мадлена от 3г клас. Както и да е. Любими цветове нямам, по-скоро имам предпочитани цветови комбинации. Като червено/бяло/черно, жълто/черно и други такива.

Redaktor: Много хора около теб казват, че си луд. Как приемаш това?
oleole: Много ли ... интересно (замислен), явно доста хора се разбрали що за птица съм (усмихва се и гледа към тавана, сякаш съм казъл, че са го признали за велик ум)

Redaktor: Какво сега, ти си луд и си го признаваш, така ли?
oleole: О, не, няма такова нещо. Просто аз съм един обикновен нормален ненормалник. Нищо повече.

Redaktor: Посещаваш ли психоаналитик?
oleole: (смее се) Не съм доволен и от тримата!

Redaktor: Колко гаджета си имал до сега?
oleole: оф, голяма мъка с тез гаджета. Сериозни приятелки съм имал, да - първата - почина, лека и пръст, втората - избяга. Сега съм с третата, ама много кофти - нито мре, нито бяга.

Redaktor: Как спечели първите си пари?
oleole: Продадох часовника на татко.

Redaktor: Какво е живота според теб?
oleole: Подигравка с човек. Животът не започва в момента на раждането, нито в момента на зачеването. За мъжът животът започва, когато жената и детето заминат за вилата (плези се)

Redaktor: Какво е последното нещо което купи на роднина?
oleole: Ами мислех да купя килимче на сестра ми. За новия апартамент ... но това са много пари - да си лети там на метлата и толкоз.

Redaktor: Последен въпрос, какъв искаш да е?
oleole: hah - това е оригинално, признавам. Питай ме как искаш да се казва интевюто и ще ти кажа - Интервю с един луд.

Redaktor: Беше ми приятно, но ще се наложи да го посъкратим ...

-=-==-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=

Публикувана@2004-11-09

Добавяне на коментар

keywords