Поколение “FLANEUR*” ?
1.
Колегите ми убедително се направиха на изненадани, когато споделих с тях, в едно от семинарните ни занятия по културна антропология, че едва около 20% от българите четат. Уви, не успях да открия броя на в. “Култура”, в който попаднах на “фрапантните” данни, но, дори процентът да беше малко по-висок, той едва ли щеше да промени посланието на тази статистика. Двама наши изтъкнати социолози го нарекоха “масовият отказ от консумацията на 'сериозна духовна продукция'” (вж. Райчев, А., Стойчев, К. “Какво се случи?”, С. 2004 г., стр. 67), който без съмнение наблюдаваме в световен мащаб. Спомням си темата, която преди няколко години зададоха на кандидат-студентския изпит по журналистика – “Изяде ли мишката книжката”. Уместен въпрос, провокиран от няколко интересни предубеждения, за които ще ми е интересно да поговорим в тази статия.
За никого, струва ми се, не е тйна, че четенето става все по непопулярен източник на информация и стимулация. Книгите започват да функционират предимно като архиви на специализирани текстове и кратка литература (вж. сп. “Егоист”, февр. 2005, стр. 20), тежка академична проза и романи-на-един-дъх, информационни справочници и текстове тип extazy или двойно късо, по находчивото сравнение на Мая Вуковска, които откриваме или в лайв стайл списанията, или в интернет сайтовете за “хиперкултура” (напр. bpm.cult.bg) и литература (liternet.bg). С други думи, четенето на книги не е онова, което беше, а, ако трябва да съм искрен, няма и да бъде онова, което е било. Книгата е натоварена с твърде големи количества интелектуална енергия, които през годините на славното й съществуване са заченали немалко предразсъдъци. Четенето на книги е недвусмислен атестат за интелект, ерудиция и окултуреност. Това популярно обстоятелство не позволяваше още на съучениците ми навремето открито да признаят, че не четат, макар да беше очевидно. Във всеки един момент беше добре да споделиш, че четеш книга, да не би да те помислят за тъп. А ти какво четеш в момента? Не бива да оставяте подобен въпрос без отговор, това ще ви срине няколко нива надолу по стълбицата на интелектуалните оценки. А истината беше, че познатите ми не четяха още в гимназията, а при поколенията след нашето нещата започнаха да стават дори очевидни. Просто предубеждението, което приравняваше книгите със знанието, лека полека се беше отляло нейде в канавките на визуалната култура. Консервативно настроените интелектуалци не оставяха място за съмнение, че епитафия за книгите не може да се пише, книгата ще живее вечно. Доста досадно твърдение, което, обективно погледнато, няма как да приема.
Наскоро попаднах на един покъртителен етюд на Джон Ъпдайк, посветен на агонията на книгата в постмодерното общество. Ъпдайк очевидно не откриваше какво може да възроди книгата и съсредоточаваше вниманието си върху чисто формалните й характеристики, напомнящи на сантиментално възпоминание на този толкова уважаван от всички ни предмет – книгата като предпоставка за домашен уют, книгата като формат, удобен за консумация, книгата като баласт. Доста нездрава аргументация, навяваща най-вече някаква ерозирала романтика, добре завоалирана от майсторското перо на Ъпдайк. Докато четях тоя своеобразен реквием, подозрението ми за смъртта на книгата постепенно се превърна във възглед, който трябваше да се опитам да схвана относително пълноценно. Възгледът се състоеше в допускането, че краят на Гутенберговата ера не е нито фатален, нито лишен от културно-историческа логика. А отговорът намирах някъде в същността на книгата като медиен артефакт.
Какво всъщност представлява тя? На първо място, в чисто механичен смисъл, книгата е посредник, посредник на една идея, родена в главата на автора. Печатната преса прави възможно тази идея да се предаде в относителната й оригинерност до много потенциални адресати – читателите. На второ място, ако говорим за роман, той развива идеята в история и я превръща в емоционална стимулация със своята едновременност на действието, с Бахтиновата хронотопичност, с реализма или пък алогизма на сюжета, които повеждат читателя на пътешествие из дебрите на авторовата фантазия. На трето място книгата е акумулатор на информация за настоящето, миналото, фиктивното бъдеще и т.н. Бидейки информационен масив и архив на нечии възгледи, книгата изпълнява и своята култивираща роля – тя възпитава. Ако трябва да бъда условно конкретен, то функциите на книгата са в основни линии три – информационно-посредническа, емотивна и култивираща. Формалните й характеристики като предмет Ъпдайк описа достатъчно изчерпателно.
Тук стигаме до допускането, отговарящо на питането ни “защо книгата ще изчезне”. Ами защото тя е неактуална вече медия, има достатъчно алтернативни заместители и не отговаря на някои “изисквания” на живота в постиндустриалния свят на консумацията, перманентната възбудимост и стимулациите. Но да поговорим за “поколението на фланьорите*”, чадата на медийната култура и информационното общество (във всичките познати форми на последните – телевизия, кино, вестници, мобилни комуникации, интернет, подвижност, мултикултуралност и пр.).
2.
Провидението ми “подари” привилегията да се родя в началото на 80-те години, да не запомня социализма и да прекарам значителната част от съзнателния си живот в условията на Преход от един тип мислене, светоусещане, ценностна система, концепция за поведение, житейски стратегии и т.н. към друг, радикално различен за културната обстановка, в която съдбата ме беше поставила. Е, за мен, както разбирате, това не беше Преход, не беше дори преход, а безалтернативна среда, която следваше да ме социализира. Дълго време гледах на Прехода едностранчиво и не обръщах внимание на обстоятелството, че последният съвсем не е единствено политико-икономически и съвсем не се случва само в България. Или най-малкото, че политико-икономическите му измерения водят след себе си редица други, не по-малко важни аспекти на промяната, аспекти, които отдавна бяха завзели позиции отвъд Желязната завеса и предстоеше смело да нахлуят у нас след рухването й в деветото десетилетие на миналия век. Дойде и в България ерата на информацията, на новите медии или по-скоро на старите медии с ново лице. Те, разбира се, бяха въоръжени с непознат и интересен с другостта си инструментариум, предлагащ на постсоциалистическия човек алтернативни картини от другаде, алтернативно живеене в чуждостта на непознатото и екзотичното. Появи се видеото! А достъпни и търсени се оказаха американските филми, които предизвикваха истински екстатичен фурор сред младежта. Предвестникът на края на претъпканите видеотеки беше появата на сателитните чинии, последвана почти непосредствено от бума на кабелната телевизия, която като че ли обуслови окончателно смъртта на “старите” медии. Всички тръбяха колко комфортно се чувстват от това, че могат сами да избират какво да гледат. Миропомазани бяха онези, които се бяха сдобили с телевизор с дистанционно, да не говорим за мобилна сателитна чиния, която можеш да управляваш и практически да се докопаш до почти всички налични в световния ефир канали. Телевизорът беше новият прозорец към света, прозорецът, който за поколението на баща ми бе книгата. Съзнавах, че това променя много неща, но все още не успявах да разбера кои точно са тия неща.
Радиото също преживя своя посреднически ренесанс, за да се превърне в блед фон, формален дразнител в някое заведение, споделящ със слушателя музика, наложена най-често от културната индустрия и фактически моделираща слушателя, създаваща типизирани слушатели, както смята Адорно. С други думи, индустрията култивира... Не точно така стояха нещата с телевизията, поне до появата на високобюджетните национални канали от последните години, които като че ли все по-агресивно си поставят задачи с културогенеративен, морализаторски, та дори и клиентелистки политически характер, позабравен в условията на местен «ренесанс» на либералното и демократично уж безцензурно битие на масмедиите. Лоша работа...
Та, новият медиен арсенал доби относително завършен вид с появата и налагането на интернет и мобилните апарати като почти съвършените инструменти на информационното посредничество – имаме достъп до всичко и всеки във всеки един момент! Тук почти безусловно се вписва, в качеството си на основание за адаптацията към новите медийни релии, една теза на немския социален мислител Г. Зимел – “нашият вътрешен ритъм иска впечатленията да се сменят на все по-къси периоди”… Информационният век все по-агресивно ни тласкаше в тази посока – повече информация на по-малки порции, повече стимулация, като ключ към така желаното разнообразие, стремежът към което прочутият Кейнс (в общи линии негова е заслугата за рецесията в САЩ през 20-те години) забелязва още в началото на века в САЩ – “хората не знаят какво да правят с времето си”. Или, както писа Н. Болц (наскоро на българския пазар излезе превод на книгата му “Консумистически манифест”, КХ 2004), “двигателят на модерния живот е бягството от скуката”. В тази връзка се натъкваме, струва ми се, на поне два възможни пътя на разсъждение – от една страна “разсейването по веригата на екраните” (вж. цитираната по-горе статия от в. “Култура”) е форма на интелектуална стимулация – получавам пповече информация за относително кратко време, макар да не я обработвам задоволително пълноценно, от друга е опция за относително самоцелна симулация на забавление, целяща бягство от скуката, като радикален опонент на монотонността е интернет да речем. Въпросът, който като че ли започва да се оформя, е, загубвам ли целите си наистина, и свобода на избора ли търся с дистанционното и мишката. Трудно ще отговорим еднозначно, разбира се.
Какво се случи с културата на четене в 21 в., изяде ли «мишката книжката», както вече споменахме? Консервативният закрепостен отговор на въпроса би бил, «не, книгите никога няма да умрат, който чете е интелигентен, който гледа телевизия затъпява» и пр. в този дух. Неслучайно може би Дидро писа, че «човек престава да мисли, когато престане да чете». И едва ли бихме намерили достатъчно аргументи, за да оборим подобно твърдение в края на 80-те на миналия век примерно. Днес обаче интернет премодулира културата на четене, пренесе я в друга среда, промени механизмите на достъп до информацията, естеството на поднасяната информация, на места дори формата й. Въпреки всичко книгите все още доста успешно функционират като посредници на идеи, но мнозина забелязват единствено положителните характеристики на това посредничество и пропускат да отбележат отрицателните.
В крайна сметка, независимо колко “трениран” си в четенето, независимо колко прочетени романи имаш зад гърба си и т.н., четенето все повече заприличва на “тромава работа”. ”Борбата“ с “Левиатан” на Томас Хобс примерно би продължила минимум няколко дни, да кажем 4-5, а може би цяла цедмица. И какво получавам в замяна на времето, което наистина ми е скъпо, а аз съм жертвал, за да се запозная с общо взето една, две концептуални идеи за естеството на човека, гражданина и държавата. Получавам идеите, разбира се, но на каква цена. Далеч по-рационално би било да прочета някоя антология, в която набързо, селективно и целенасочено да се запозная със стратегиите на цялото Просвещение по тия въпроси, като по този начин, разбира се, си спестявам стотици “ненужни” страници, които, обективно погледнато, просто биха ми изгубили времето, а, собствено, резултатът от срещата с антологията ще е далеч по-продуктивен за интелектуалното ми развитие, защото ще ми позволи да прескоча към схващанията на Новото време по-скоро (по подобен начин разсъждава средно-статистическият български студент). Другата гледна точка би ме дефинирала в тази връзка като типичния фланьор, жертва на медийните стимулации, загубил способността си да се концентрира и целенасочено да задържа вниманието си върху един обект задълго. Може би в известен смисъл наистина е така, но не съм склонен да абсолютизирам подобна позиция, най-малкото защото има доста аргументи, които биха променили оценката ни в този дух.
Логично е да се запитаме какви са основанията и последиците на едно подобно отношение към информацията и стимулациите. Дали не се е променила радикално «методологията» на познавателния процес, на разбирането за “нещата от живота”? Склонен съм да твърдя, че да или по-скоро съм склонен да се надявам, че е така. Лошо ли е, че връстниците ми не четат? Ами може би не, може би това е нормалният ход на еволюцията на информационните носители, акумулатори на информация и познание, иначе казано, революцията на Гутенберг бе продължена от радиото, след това телевизията и най-после интернет. Не бива да пропускаме и един твърде съществен фактор, който би послужил като оправдание на тази посока на разсъждение – естеството на съвременния живот, поголовният недостиг на свободно време!
Не на последно място, кое прави художествената литература все още популярна? Романите винаги са били форма на интелектуална и най-вече на емоционална стимулация, която обаче бе твърде успешно изместена от вниманието на съвременника от киното. То се наложи като ударна форма на гъделичкане на съзнанието. Остро впечатление ми направи изказването на една наша писателка (Мая Вуковска) по този въпрос, чиято книга бе отличена в конкурс за неиздавани български романи. Ето какво казва тя за писането в наше време: “В началото на 21 в. романът не може да си позволи лукса да бъде многословен, обстоятелствен, обемен. Вместо това той трябва да притежава трите основни характеристики на чашата силно кафе – късо, горещо, отрезвяващо. Или на половинка екстъзи”… Едвин Сугарев, отличен в същия конкурс, подкрепя подобна теза. Според него днес се четат повече “кратки, но компенсирани емоционално и интелектуално текстове”. Може и да гледам относително едностранчиво на проблема, но определено ми се струва, че все по-малко хора биха се захванали с нещо от порядъка на ”Дейвид Копърфийлд”, да кажем, колкото и увлекателен да е Дикенс. Просто еднотипната стимулация ще продължи твърде дълго. А до какво тогава води “бомбардирането” с информация и провокации? Вероятно на моменти наистина до объркване…
В крайна сметка изглежда, че медийната култура се променяше доста динамично през последните години, за да се стигне до настоящия момент, в който тя е в известен смисъл сред основните културогенеративни инструменти на новото време. Моменталните стимулации изместиха задълбоченото и постепенно изследване на света, децата на постмодерното общество са обречени на “разсеяния поглед”, орисани са да се преърнат във фланьори, търсещи непрекъснатото отместване по информационната верига. В един момент тъкмо то се превръща в цел, искаме да архивираме повече. И няма как да е иначе. Представете си колко нелепо би било да дръзнем да претендираме, че сме способни пълноценно да се запознаем с писаното наследство на само един клон на хуманитарното познание да речем. Имаме нужда от известна селективност в познавателния процес, иначе казано – изкуствен подбор, в противен случай няма да се доберем доникъде. А информационният век ни предлага подобна възможност. Забележете колко синкретично е станало познанието! През цялата човешка история то се разпадаше и фрагментираше докато стигнахме до момент, в който експлозията се превърна в имплозия по логиката на пулсиращата вселена може би, както я обяснява Хокинг. Интердисциплинарността може и да се припознае като корелативния модус между общото и частното, терминът и понятието, формата и смисъла. Възможността да избираш информацията е колкото фалшификация, дело на съвременната култура, толкова и прекрасна възможност да използваш пълноценно есенцията на вече познатото. Друг е въпросът как разбираш кое е есенцията (един от фундаменталните проблеми на мрежата поне от началото на съществуването на търсачките и фрий сървърите). Но тъкмо затова си има гидове като университетите например или пък модерните “търсачки”, що се отнася до мрежата.
3.
Няма как да избегнем и проблема за визуалните параметри на културното посредничество. Визуалните стимулации са далеч по-агресивни от писмените. Ако романът може да е отрезвяващ като чаша силно кафе, то киното е свирепо поне колкото бонбонче “EX”. Да не говорим за интернет симулациите на социална активност, либиден екстаз и пр. Неврологията твърди, че “скуката е враг на мозъка, поради това ние се нуждаем от спорт, хобита, секс, дрога, музика” (през Болц). Ето това е отговорът – природата. С други думи, струва ми се, че човекът е искал да стигне до тук, до тази форма на окултуряване чрез интелектуални и емоционални инжекции. Проблем ли е достъпът до всякакви визии? Това отново ще ни върне на темата за възпитаването на погледа. В «История на красотата» Еко разглежда демистификацията на женствеността, на женското тяло и т.н. в съвременната култура като инструмент за убийство на потентността. Визиите и моделите на женственост, които ни предлагат медиите, фалшифицират естеството на привличането. Ренесансовият човек, както пише той, е виждал само лицето на любимата си, ние имаме достъп до всичко, което според него води до загуба на интерес, сексуалната стимулация се превръща в симулация и убива привличането. Обикновеният секс загубва функцията си на стимулант! Откровено казано, ще ми трябва известно време, за да установя опитно дали това наистина е така, но все пак ми се струва, че твърдението си е малко агресивно и пресилено. Въпреки всички неща, с които погледът ми се е сблъскал, не мога да поставя под общ знаменател интерактивния секс и порното, и реализацията на либидото в живия живот, както се казва. Но действително има изследвания, които потвърждават тезата на Еко. В Западна Европа се наблюдава подобна тенденция при някои брачни двойки – мъжете започват да предпочитат порносайтовете пред любимите си. Възпитаването на погледа е добило съвсем различни измерения, измерения предположени още от Рим насам, а може би и още по-отдавна.
Да вземем «Биг Брадър». Холандците го харесват, англичаните го харесват, италианците и германците също, сега и българите полудяха по риалити шоуто. В античен Рим то щеше да е адски популярно, убеден съм, но едва ли щеше да устои на конкуренцията на гладиаторските битки, ако не се възприемеше стратегията номинираните участници да се хвърлят на лъвовете. Това ми напомни на една книжка на Стивън Кинг, която съм склонен да нарека профетична в известен смисъл – «Дългата разходка» - хляб и зрелище, непрекъсната възбудимост и все пак възбудата идва от наблюдението и дистанцията на гледащия. Той не е там, това не се случва наистина, все едно е поредната фалшификация, но не е. Докъде могат да стигнат гледките, които ни предлага новото време? Ами докъдето стигне жаждата за стимулиране на ендрофините в мозъците ни, в крайна сметка няма порочни гледки, има порочни погледи, погледи, които възпитаваме във всеядство.
Е, разбира се, склонен съм да припиша отговорността за постмодерната ситуация на икономиката и капитализма. Те създадоха потребителското общество, консумизма като “ерзац-религия”, те модулираха погледа със средствата на медиите и пр. Струва ми се, че, ако през Просвещението институтът на държавата е заприличал на Хобс на Левиатана от Битие, то днес на чудовището бих оприличил пазарната икономика. Тя изнасили Държавата и зачена фланьорите. Дали това е хубаво или не, ще покаже опитът…
*Бодлер използва тази дума, за да опише отчуждения човек в града. Скитащият из улиците блуждаещ поглед на фланьора постоянно приема нови и нови впечетления, различни гледки, различни стимулации. И. Дичев използва думата, позовавайки се на Бенямин, за да нарече с нея съвременния човек на информационните потоци, на виртуалните симулации, на множеството “прозорци”, на визуалния множествен живот, о(без)смислен от непрестанно менящите се впечатления; Вж. в. “Култура”, бр. 46, 03.12.2004 г. (http://www.online.bg/kultura/)
Публикувана@2005-04-17
Коментари към статията
Автор: maiz
Дата: 18 April 2005
Заглавие: k00l
respekt
Автор: Innuendo
Дата: 02 May 2005
Заглавие:
Личното ми мнение: В едно общество винаги разпределението на интелектуалния капацитет е било константна величина - Гаусова крива с определена норма на отклонение в различните времена,т.е. разпределението винаги е било и ще бъде едно и също. Митове и легенди - някак втълпено-носталгични, но все пак добре звучащи поради възпитателния тон (доста безсмислен макар). Kazobon, смяташ ли, че преди ( това 'преди' е доста неуточнено, но все пак ) процентите на четящите е бил по-висок? Четенето е въпрос на вътрешна необходимост, а тя, за щастие(!), НЕ се определя от това дали живеем в "чудовищната пазарна икономика" или не:))) Просто има непреходни ценностти, които една група хора винаги е разбирала и следователно ценяла. Бих перефразирал: "духовно-консуматорско общество". Иначе превръщането ни в, толкова презираното от теб потребителско общество е напълно нормално и естествено следствие от човешката ни природа и възможностите открили се пред нас, но то по никакъв начин не влияе на разрастването или намаляването на гореспоменатата група четящи. Страхът и същевременно привързаността на хората към разни подобни митове винаги е било удобно поле за изява и то изява защитена от крепостната стена на популизма, но нека спрем, помислим и приемем истината такава, каквато е, и престанем да си играем на "кажи ми каквото искам да чуя" - по-добре е за всички :-)
Автор: kazobon
Дата: 03 May 2005
Заглавие:
Всъщност съм съгласен за константната величина. Вероятно днес "четат" (са интелигентни!?!) също толкова хора колкото и преди 50 години. Колкото обаче съм съгласен, толкова и й противореча, защото, ако питаш мен, книжката скоро ще изчезне. Това се опитвам, макар и малко наивно, да намекна - медийният потенциал на книгата все повече се изчерпва. В този смисъл Гаусовата крива не е добър пример.
Четенето, като всяка културна форма, има своята история, има си начало (макар и загнездено нейде в мъглявината на твоето "преди", примерно - в Античността), възход (примерно около Гутенберговия пробив и масовизирането на четенето) и логично си има и залез (да кажем, нейде в наши дни или в близкото бъдеще). Онова, на което в известен смисъл се противопоставям е тъкмо носталгичната визия за Залеза на Книгата. Не виждам нищо тъжно, виждам процес, който логично води в посоката, която се опитвам да очертая. Медиите се променят и някои от тях без съмнение ще изчезнат в близко бъдеще. Все по-очевидно ми се струва, че до края на века източниците на информация и стимулации ще са толкова нови, толкова ефективни и толкова много, че идеята за книжка в леглото ще е блед спомен от разказите на баба и дядо. А и е крайно време да отстраним монопола на книжната култура над онова, което няричаме интелект, познание и т.н.
Колкото до "духовно-консуматорското общество", струва ми се, само ти знаеш какво значи това "понятие".
И странно защо съм оставил нездравото впечатление, че презирам потребителското общество.. нищо подобно, аз съм активен негов субект и предпочитам да се опитвам да го обяснявам. Отношения като неприязън, любов, привързаност, ненавист и каквото и да било в тази серия, са напълно неприсъщи за позицията, на която стоим спрямо обектите на изследването си.
Колкото до популизма, не бих се окачествил като нито като "популяен" нито като "популист". Имам позиция по определени въпроси и се радвам, че постмодерното информационно общество ми предоставя възможността да я споделя и обговоря с разни хора като теб...
Автор: Innuendo
Дата: 04 May 2005
Заглавие:
Докато четох статията ти, мислено отделих ценностите в едно общество грубо на две плоскости. Едната, обща за всички хора - консуматорството в реалния му смисъл - материалното около нас и другата - стремежът на определена група хора от това общество към развитие на собствения си дух. И тъй като проявление на първата плоскост е феноменът "консуматорско общество", то аз потърсих перефраза, с която да обхвана онази група от хора, чиито живот е стъпил и на втората плоскост - затова го нарекох "духовно-консуматорско общество", общество консумиращо духовност (в частност "четящи").
За Гаусовата крива няма да споря - въпрос на виждане:-).
За момента не съм видял медия, която да е носител на такова богатство от идеи и моменти, както книгата, затова казвам, че залеза й за мен е мит. "Духовно-консуматорското общество" няма да позволи загубата на такава ценност. Искам само да уточня, че напълно съм съгласен, с идеята, че носителя на книгата може да бъде сменен , тя обаче никога няма да остане низгвергната поради уникалността си.
Много ми хареса определението ти за "монопола на книжната духовност над онова, което няричаме интелект, познание и т.н." - абсолютно съм съгласен с теб - това е точно така, но на хоризонта просто няма друга алтернатива!:))
По повод потребителското общество и отношението към него - сравняваш го с чудовище(“ерзац-религия”), изнасилило Държавата, което е "заченало фланьорите". Това е нещото, което ме подразни, защото(каквато беше и основната идея на предишния ми коментар), тези т.нар. от теб фланьори са винаги били мнозинство и никой не ги е създавал - винаги са били толкова! Просто нещата станаха открити, може би прекалено открити наистина, но те не са се променяли.
Така, обвинявайки пазарната икономика (чието следствие е консуматорското общество, т.е те са еквивалентни в частния случай) в нещо, което въобще не се е случвало,цялата теза ми прозвуча популистки защитена: "Вижте сега - лошата пазарна икономика как преобрази хората и те спряха да четат!"
(а пък и трябва да се хвана за нещо, за да поспорим ;-)
Иначе трябва да ти благодаря за възможността, която ми даваш, да дискутираме - доставя ми истинско удоволствие! :-)
Автор: kazobon
Дата: 05 May 2005
Заглавие:
Разбрах, че имаш пред вид консумация на духовна продукция с това понятие още в самото начало, но то не е конвенционално, пък и е доста противоречиво, та затова реших да използвам малко сарказъм :-) А да говорим за духовно-консуматорско общество ми се струва още по-неточно, най-малкото защото така въобразената общност далеч не е еднородна в ценностен, интелектуален и консуматорски смисъл. С други думи, от четящия Хайдегер и Еко до гладния за амбалажна булевардна литература лаик зее огромна пропаст, която не може да бъде пренебрегната с лека ръка, особено, ако намесваме категории като интелекта и познанието. В този смисъл, няма духовно-консуматорско общество. Има хора, които използват формалните характеристики на една медия, за да задоволят нуждата си от стимулации, информация и мислене на себе си. В свят, който винаги е бил разделен на ляво и дясно, горе и долу, център и периферия, патриции и плебеи, четящи и нечетящи, подобен жест изглежда напълно разбираем. Какво се променя според статийката ми. Ами не се променя жестът, променя се формата на заявяването му. Безспорно е, че мислите могат да бъдат най-подробно и пълноценно селектирани в писмен вид, макар, както още учителят Платон твърдеше, за четящият всякога да остава неразгадана по-голямата част от информацията, която авторът се е опитал да предаде с текста. В тази връзка, няма да изгубим четенето като форма на комуникация и обмен на информация, тези, истории. Ще загубим книгата като обект на обожание и пренатоварване с непринадлежащи и смисли. За Бога, най-прочутият мислител на европейската философия никога не е писал! Както и да е, той така или иначе е частен случай...
Тук идва моментът да научим още нещо ново. Предполагам ти е минало през ум, че тезата за липсата на алтернатива на книгата е погрешна като че ли. Точно появата на алтернативите, загнездването им в ежедневието ни до степен, че да станат неразривна част от живота на трудещите се капиталисти, ме наведе на идеята, че вероятно книгите изчезват. Това пък ми откри идеята, че вероятно е нормално да изчезнат, пред вид факта, че същите функции ги изпълняват други медии, при това доста по-пълноценно. Както мисля че писах някъде по-горе, четенето на книги все повече заприличва на тромава работа. Тук се намесва моето консуматорско общество и неговите потребителски ценности - те задават критериите за това какво си струва и какво не. Книгата е нещо, с което се захващаш през свободното си време. Не четеш, докато работиш, нито докато си на лекции или пък докато купонясваш в някой клуб, още по-малко докато гледаш филм, сменяш каналите на телевизора или просто излизаш по магазините. Маркетинговата ера има специално отношение към свободното време и предлага толкова алтернативи за запълването му, че книгата отдавна остана нейде в периферията на потребителското внимание. Откакто мога да си намирам текстовете в мрежата, повярвайте ми, интересът ми към библиотеките и книжарниците все повече избледнява. В крайна сметка, нбе съм чак толкова носталгично настроен, че да не прима множеството плюсове на информационния век заради някаква ерозирала представа за четящия човек, който открива света през своя книжен информационен, ценностен, емоционален и изобщо житейски прозорец. Колко много неща е означавала книгата преди и колко много от тях бяха "приватизирани" от телевизията, киното, журналистиката, интернет, модата, модерността и кой ли още не. Просто книгата означаваше може би твърде много неща, за да си позволи да ги запази твърде дълго в аурата си - те избягаха от нея. А кой ги изгони? Ами консумизмът, ако питаш мен - друг е въпросът, че книгите си присвоиха многото неща тъкмо благодарение на същия този консумизъм.
И малко за фланьорите, ако позволиш. Ами струва ми се не е вярно, че фланьорите винаги са били мнозинство, просто защото няма как да говорим за подобен феномен през Античността, Средновековието, Ренесанса, Просвещението, та чак някъде до средата или края на 19 в., когато се появяват първите симптоми на т. нар. "фланиране" (държа да отбележа, че понятието в оригинал далеч не е натоварено със смисъла, който аз му вменявам). Фланьрът, за който говоря, се появява в разходките из Парижките пасажи нейде в края на 19-тото столетие. Някъде там започва да набира скорост и консумацията като лайф стайл, консумацията като смисъл. В тази връзка, струва ми се, обектите ни се разминават малко. Не хората спряха да четат, лайф стайлът пренесе четенето другаде. Няма я култивираната концентрация на 19 в., няма го интелектуалното обричане на средновековния аскет, няма го прозорецът към света на баща ми, който го пренасял, макар и косвено, отвъд Желязната завеса и правилата, в които, по ирония на провидението, и самият той е вярвал. Днес книгата е твърде позната алтернатива, може би прекалено позната, за да е все още интересна. Доста трудно е да те изненада книга в ерата на визуалната стимулация, когато пет минутна 3D миниатюра може да те вцепени и да насити естетическия ти глад за месеци напред . Нещата се променят и в интерес на истината съм почти убеден, че, ако в наши дни четат 20% от сънародниците ни, преди 20-30 години, когато книгата ве още е била единствената масово достъпна медия, позволяваща пълноценно отдаване на посланията й, четящите са били поне два пъти повече. Сам по себе си този факт не би могъл да е достатъчно показателен, доколкото е факт (имам желание да проверя между другото), но процесът е очевиден и да се правим, че не го забелязваме, значи да изневеряваме на самите себе си. Още повече, че добрият стар баласт по Ъпдайк, не е фатална загуба, а чисто и просто рационализация на информационното посредничество и стъпка напред в обмена на идеи и възпитаването на мисловоност, аналитичност и.. познание в края на краищата ;-)
Автор: Innuendo
Дата: 05 May 2005
Заглавие:
Най-добрият начин човек да се защити от сарказма е като накара автора й да обяснява, че това е именно сарказъм.
Пет минутна 3D миниатюра не може да замени/бъде форма на рационализация на мислите на главния герой на Камю в "Чужденецът".
Не отписвай толкова бързо amazon.com :-)
Мисля дискусията стигна момент, в който всеки е изказал тезата си и просто имаме различия в мненията. / Може би говорим за различни неща, но не се вглеждаме в мнението на другия ;-).
Автор: kazobon
Дата: 05 May 2005
Заглавие:
Хихи :-)
Хубава работа. Все с тая баналност приключваме споровете в наши дни - "имаме различни мнения". Когато се спори, първата и очевидна предпоставка е различието в мненията. А щом като вече се спори, значи всяка от страните е уедена в собствената си правота и респективно в неправотата на събеседника. Това, което винаги търсим в споровете е истината или поне онази теза, която най-пълноценно отговаря на фактите и целта на спорещите е да покажат колкото се може по-доре, че тъкмо собствената теза е най-близка до тия факти. Откажем ли се от тези предпоставки, то спор не е имало.
Сравнението с Камю не действа струва ми се. Все едно да твърдим, че научно-популярните филмчета по Дискавъри заместват Философския трактат на Витгенщайн.. Просто нямат нищо общо. Не мисля, че примерът ми с 3D-то беше аргументът, на който почива основата на тезите ми, за да се опитваме да ги оборваме на негова база.
Никой не отписва амазон, напротив, доколкото си спомням какво писах вчера (вж. по-горе). Друг е въпросът, че явно на моменти обектите ни се различават, затова стигаме до положение, при което аргументацията започва да губи стойност. Надговарянето не е спор.
Ако трябва за пореден път да изведа тезата си, в най-прост вид тя изглежда горе-долу така: книжната култура е минало, печатането на вестници все повече губи потенциала си и скоро също ще бъде минало; културата на четене има съвсем различно битие в наши дни, битие обусловено от новите медии: четенето на форуми, статии, кратки, но "интелектуално и емоционално компенсирани", реклами, субтитри дори ако щете. В идните 50 години едва ли ще затвори врати и последната гутенберговска печтница, но в близките 100, като едното нищо ;-)..
Автор: Innuendo
Дата: 05 May 2005
Заглавие:
мале майнольо
"Сравнението с Камю не действа струва ми се. Все едно да твърдим, че научно-популярните филмчета по Дискавъри заместват Философския трактат на Витгенщайн.. Просто нямат нищо общо"
Именно това твърдя! Нямат нищо общо! Нито имат общо с форумите, нито със статиите, нито с рекламите и тн. Тези проявления на модерните медии не могат да компенсират книгите ни интелектуално, ни емоционално!
Ти си противоречиш обаче през параграф.(в битката на антитези между 2 и 4 параграф на твоя последен коментар - аз съм за 2-я)
Един последен въпрос: според теб, за да напишеш тази статия, може ли да минеш без книги? А да я прочетеш? А да направят този форум , който ти дава възможност да публикуваш тази статия?
Извинявай, но е абсурдно. Когато прочетох статията останах с впечатление, че ти роптаеш срещу намаляващата група от четящи(въпрос, който наистина е дискутируем). Сега виждам как бавно с коментарите си придвижи тезата си към една безмислена за мен идея:
"четенето на форуми, статии, кратки, но "интелектуално и емоционално компенсирани", реклами, субтитри дори ако щете. В идните 50 години едва ли ще затвори врати и последната гутенберговска печтница, но в близките 100, като едното нищо ;-)"
банално приключване на спора? срещу какво да споря?
Автор: LOX
Дата: 05 May 2005
Заглавие:
ще се намеся в тоя спор да изкажа (за първи път ;-) на страната на Казобон, който както винаги с присъщия му високо-интелектуалисимо-бароково-cool стил разказва няколко прости и принципно верни неща по начин по който никой (в това число може би и самият той) да не разбере какво има предвид. Не мога да бъда абсолютно сигурен, но от едно прочитане, ми се струва, че това което авторът иска да каже е че книгата като медия (а не новелата като литературна форма) вече не е модерна, и е въпрос на време нещо по-модерно и по-ърбан-сайбър-лайфстайлно да я измести. Останалото ми изглежда прах в очите и "вижте ме колко съм умен".
Иначе, като цяло всъщност май спор няма, Инуендо се хваща за няколко от изразите на Каз, без да има предвид че те са просто форма. Т.е. както аз бих казал, че 'главата ме цепи' без да имам предвид, че главата ми се опитва да раздели тялото ми на две половини по линията врат-скротум - така и Казобон си ползва някои изречения за да придаде тежест на изказването (във всички възможни смисли - тежко звучащо и тежко за четене).
хм, да - много се отплесвам. Преди да почна да се заяждам, имах намерение да си призная, че миналата година приключих един 4-5 годишен период през който почти не съм чел художествена литература. Въпреки това обичам книгите като предмети, обичам миризмата на мастило, обичам първото разгръщане на страници слепени от печатарския нож. Може би след 50 години, е-ink книгите да заместят manual-a на Sun заемащи 3 лавици, но никога не бих заменил изданието си на Алексис Зорбас с някакъв смотан PDF. Всъщност този спор няй-вероятно вече е воден преди 500 години в вариацията "ще умре ли театърът" - що са ни бардове и артисти, като вече можем и сами да си прочетем историйкта. Що да ходим на опера, като имаме радио, що да слушаме радио като имаме грамофон. Въпреки това всяко едно от тези неща си има своето място. Всъщност, като се замисля сега, мога да изкажа твърдението: всяка форма на комуникация, след като бъде заменена от по-съвършена/бърза/експресивна се превръща в изкуство.
ку*
Автор: kazobon
Дата: 06 May 2005
Заглавие:
Е, литературата твърде отдавна се е превърнала в изкуство, Локс. Много добро уточнение направи обаче - книгата като медия и новелата като литературна форма. От неотчитането на това разграничение се появи този спор, който в началото ме обвиняваше в маниерност, претенциозност, безсмисленост и тям подобни неща, а накрая направо си ме заклейми :-). Винаги адмирирам критиката, особено, когато не е повърхностна и глупава, но ми омръзна да се сблъсквам с коментари, които критикуват формалности, подлъгани или подразнени от стила, изказа или някоя друга външна характеристика на тезите ми.
Та, през цялото време говоря за "книгата като медия" и може би неслучайно го отбелязвам многократно, както в самия текст, така и в коментарите си до сега.. Радвам се, че поне Локс го е разбрал.
Колкото до "безсмислената ми идея", щях да се радвам да бъде опровергана със смислен коментар. Аргументите преборват аргументи, не плявата. От друга страна, далеч не претендирам да съм прав.. Ми от къде да знам в края на ркаищата, просто имам такова усещане за културата на четене и когато това усещане беше подкрепено от дългогодишни наблюдения, реших, че е време да се опитам да го систематизирам в кратко и интелектуално компенсирано текстче. В крайна сметка, продължава да ми се струва, че книгите ще изчезнат и разни нездрави опровержения, почиващи на снобското себеизживяване като консервативен четящ интелектуалец, трудно биха могли да ме убедят в противното сами по себе си, а още трудно биха убедили процеса на подмяна на културни форми, той така или иначе е в ход..
Автор: flar
Дата: 06 May 2005
Заглавие:
Книгите са прекалено голяма индустрия за да изчезнат. Все едно да кажеш, че ще изчезнат бензиновите и дизеловите автомобили щото има електрически вече, които со по-нова технология, по-евтина, по-чиста или нещо от сорта. Просто няма да стане докато бизнеса не го поиска, а статистиките в Европа сочат, че пазара на книги се разраства, даже инициативата на ВАЦ го показва тук у нас, без да и слагам някаква оценка, щото е др. тема.
Автор: kazobon
Дата: 06 May 2005
Заглавие:
Ами не е точно така. Още от часовете по география знаеш, че ресурса НЕФТ е ограничен и е на свършване. Точно заради това свършване се случиха нещицата, които провокираха Фаренхайт 9/11.. Колкото до инициативата на ВАЦ - тя показва точно обратното, четенето е дотолкова непопулярно, че единственият начин да се промотира е да се изкара, че е МОДЕРНО, да принизиш четенето до нивото на нашумелите брандове, да консумизираш четенето на класика. Виж библиотеките на метър, излезе преди два дни в езин "букс". С други думи, четенето е популярно дотолкова, доколкото е критерий за интелект за някакви хора, а това е меко казано нелепо..
Автор: flar
Дата: 06 May 2005
Заглавие:
Въпреки, че е на свършване докато го има другите източници на гориво няма да станат по-популярни именно защото индустрията е голяма като мащаби. Книжната индустрия също е огромна и ВАЦ просто започват да правят бизнес в нея.
Автор: kazobon
Дата: 07 May 2005
Заглавие:
Да, източноците ще ги има още 20-30 години.. Никой не говори за по-рано.. Колкото до това, което правят ВАЦ, то е безрезервна гавра с литературата и ми прилича повече на "агонията на книгата".
Автор: flar
Дата: 07 May 2005
Заглавие:
Е чак пък толкова, просто докато се продават добре ще ги има книгите, а те си се продават, така че... не знам дали сте чували за пътуващите книги. Четеш няква книжка след това я оставяш някъде, в хотелска стая, на пейка в парка или където и да е, някой др. я намира, чете и оставя и книгата започва да обикаля, хората, които го стартират тва нещо следят пътя на книгите в интернет и става мания:-)
Автор: kazobon
Дата: 07 May 2005
Заглавие:
Бягаме от проблема, струва ми се. Все ще измислим нещичко в подкрепа на културната форма, но това едва ли ще я спаси от вее очевидната й гибел. Това, че птиците и гущерите са динозавърски реликти, не значи, че динозаври се разхождат по земята..
Автор: LOX
Дата: 08 May 2005
Заглавие:
аз май покрай заяжданията пропуснах да кажа за какво съм съгласен с автора, а именно: и според мен, вече четенето не е белег за "културност".
Съвременната Пипи знае колко хотентота има в Нова Зеландия, знае също така и че в краставицата има 98% вода и патката дава мас. Може би не знае кой е Умберто Еко, не е и чувала за Братя Карамазови и не дава пет пари за бедният Йорик, но важното е че като се озове сред хора, Пипи в продължение на часове може да бълва "интересни" факти и всички смятат че тя е едно много интелигентно и културно момиче.
Евентуално, когато Пипи духне 25-тата свещичка (без никакви задни мисли), престане да си боядисва косата червена и смени goa trance албумите с world music, някой от чалдисаните и приятели може и да и подари книга убеждавайки я "колко яко било" - почти толкова яко колкото наргилето, ръчните бродерии и яденето на натурална храна. Със всичко това исках да кажа, че според мен четенето на "литература", на контраста на четенето на "бози" (кримки/фентъзи/любовни) ВЕЧЕ Е елитарно занимание.
Относно литературата и изкуството, може би не съм се изразил достатъчно ясно. В началото на предишния си пост разграничих медията от творбата. Също така мисля че направих ясно, че като общо правило, творбите имат по-дълъг "живот" от медиите. Когато казах че "всяка форма на комуникация, след като бъде заменена от по-съвършена се превръща в изкуство" имах предвид, че медията сама по себе си се превръща в изкуство. Например, през 1600-те, симфоничният оркестър е бил един вид медия, която е предавала музиката на слушателите. Разказвачите и актьорите са били медия чрез която историята е достигала до зрителите. Димните сигнали, сигналните огньове и барабаните освен всичко са били медии за примитивна сигнализация (съгласен съм че някои от тях не са изкуство, но много лесно биха могли да бъдат.)
Между другото, бих черпил една бира този който намери начин за писане на "и" с ударение в тоя форум (хтмл entities не бачкат).
*ур
Автор: LOX
Дата: 08 May 2005
Заглавие: PS
забравих да допълня, че ролята "елитарно занимание" е различна от ролята "белег за културност". Първото е разточителство на вече задоволени хора, докато второто е утеха за недоказали се и евентуално комплексирани индивиди.
к*р
Автор: Longanlon
Дата: 09 May 2005
Заглавие: Мишката е гладна за мозък
Книгите, разбира се, съществуват и в електронен вариант, като с това не губят нищо от информативността си. Не там обаче е въпросът.
Новата информационна култура разчита на прякото въздействие - не на мисловния процес, а прескачайки го се впива директно в емоциите, в подсъзнанието, или пък се възприема с помощтта на повърхностни спомени, откъслечни възприятия. Като кафето и екса всъщност. На органично ниво.
С което се различава от традиционната култура на четенето (в това включвам и електронните книги) - информацията тук се пресява първо през мисловния процес, тя не търси прекия, а вторичния ефект - пречупването й през призмата на собствените ни мисли, разбирания, убеждения, заблуждения. Или с по-прости думи, когато гледаш филм виждаш всичко, а когато четеш книга си представяш всичко и тази представа не е моделирана пряко от маркетингов продуцент (или независим творец-режисьор), а от собственото ти съзнание и именно поради това е много по-трудно да постигне въздействието си. Но направи ли го, то е много по-пълно, дълбоко и се отразява в наистина много малка, но все пак промяна в мисленето.
В този смисъл новата информационна култура аз оприличавам (едва ли съм най-оригиналния ум на света да си въобразявам, че пръв съм се сетил за подобно сравнение) на фаст-фууд - с приемлив вкус, бърза за консумация, но не даваща нещо кой-знае колко съществено за теб. И ако продължим елементарната метафора, само си представи двестакилограмовите последици от прекаляването със споменатата храна в един далечен и близък задокеански световен бигбрадър, за да разбереш защо считам отдръпването на интелигентните хора от книгата като медия за обезпокоително.
Автор: kazobon
Дата: 09 May 2005
Заглавие:
Най-сетне стигаме наистина до проблема, който беше обект на интереса ми в това текстче - обезпокоително ли е отдръпването от книгата, фаст-фууд ли е информационната култура и най-после - наистина ли книгата е медия с уникална ценност и функции, които не могат да бъдат заменени. Отговорът ми на тези въпроси не се е променил, все още е отрицателен. Благодаря и на Локс, и на Лонганлон за съдържателните коментари. Тезата ми е, че познавателният процес се променя заедно с медиите, като и двете се влияят взаимно. Напълно съгласен съм с Локс за "елитарното занимание", точно това наблюдавам и аз. Колкото до тезата на Лонганлон за "вторичния ефект", не мога да се съглася. Информационната култура не само разчита на вторичното въздействие, на "замислянето", на анализа на информацията, - тя съществува благодарение на него. И това е което лека полека избутва традиоционната книжна култура от пиедестала й - рационалната виртуална култура, която разчита колкото на пряката непосредствена емоция, така и на алюзията, подтекста, монтажа, скрития кадър, намека, смяната на екраните, гмуркането в различни емоции и картини, интерпретацията. Новата култура борави не само с вербален, но и с визуален инструментариум, тя е селективна, синтетична, есенциалистка. Конкуренцията между двете е немислима, защото битката вече е спечелена и ако последното изследване на културата на четене показа, че от книги се интересуват 20% от българите (повярвайте ми, по-малко са, мнозина отговарят положително на подобни въпроси заради лесно ранимото им интелектуално самочувствие, неосъзнало все още отсъстващата връзка между четенето и културността), то до 10-тина лета, процентът ще намалее поне двойно, особено пред вид конкуренцията, която залива пазара и на хартиените носители - вестници, списания, романи на един дъх, бързалитература и т.н. А и не забравяйте - Еко е вече само една комплексарска притурка в 24 часа?! Това ако не е реквием за художествената литература..
Автор: Longanlon
Дата: 09 May 2005
Заглавие:
ако от книги се интересуват 20% от българите...то до 10-тина лета, процентът ще намалее поне двойно...
Ъъъ, малко съм разколебан точно от този ти довод. Фактът, че все повече българи са френетични фенове на Азис показва ли превъзходството на чалгаджарската култура? От кога количеството е синоним на качество (защото до сега си мислех, че за качество говириш)? И нима си мислиш, че умните хора са повече от глупавите?
Автор: kazobon
Дата: 09 May 2005
Заглавие:
Първо, това не е довод, а предположение и няма друго отношение към тезата ми, освен, разбира се, чисто реторическо. Второ, както писа един позабравен, да не кажа низвергнат от демократизма философ, - "количествените натрупвания водят до качествени изменения", което е, струва ми се, почти безспорно. Обратното го твърдят носталгиците и самовлюбените квазиелити, срещу чиито закрепостени схващания се обявявам с този текст. Опитвам се да разбера културата на постмодерността такава каквато е (станала), а не да скърбя за нея като такава, каквато някой някога я е мислел. Трето: "И нима си мислиш, че умните хора са повече от глупавите?" Не, разбира се. Това пък защо?
И не на последно място: "Фактът, че все повече българи са френетични фенове на Азис показва ли превъзходството на чалгаджарската култура?" Отговорът е безспорно положителен, да. Както изглежда чалгата е съвременният български фолклор. Не можеш с лека ръка да отричаш културата на народа, като каквато, уви, чалгата се оформи. В интерес на истината текстът ми "Анатомия на чалгата" е почти готов, надявам се тези дни да го постна. Вярвам, че ще поговорим по-подробно тогава, ако ти е интересно, разбира се..
Автор: Nastia
Дата: 11 May 2005
Заглавие:
Все пак не забравяйте, че консуматорското общество, макар да е ново за България, съществува вече десетки години. И книгата не е изчезнала заради него. Ако има да чезне, ще да е заради информационното общество. Оборотите стават много бързи, а книгата, макар и ценна, се оказва "бавна" медиа.
Ако повтарям нечие мнение, се извинявам, не можах да прочета всички.
Автор: kazobon
Дата: 11 May 2005
Заглавие:
Ми да, бе, няма спор, така е ;-) Колкото до консуматорското общество в България, то съществува поне от края на 60-те, началото на 70-те години на 20 в., от времето когато лозунга на конгреса на БКП (дали не беше 22-рия конгрес) е проблематизирал "непрестанно нарастващите потребности на народа". Тъй че и за България то не е чак толкова ново явление, просто беше позаспало в годините на най-хаотичния преход, когато българинът буквално беше "изтласкан от пазара" (няма да губя време да цитирам социологически данни).
Колкото "бавността" на книгата, бих казал, че това е в ядрото на тезата, която толкова самоотвержено защитавам откакто постнах статията. Извинявам се, ако някъде по инерция (или от недоглеждане) съм смесил понятията консуматорско и информационно общесво, вярно е, че генеалогически не тръгват от един и същи период, макар в наши дни да вървят ръка за ръка..