Кифлата е просто една формалност. Нищо повече освен съпорт на ежедневието, особено рано сутрин, гарнирана с маясала мътна течност. Следобед положението става различно. Особено в 3 без 15. Най-шибаното безлично време от деня. 3 без 15. Еба ти тъпото. За чиновника 3 без 15 е малко след обедната почивка и малко повече преди да свърши работния ден - може би време за поредното кафе или цигара. За махмурлията 3 без 15 е времето за 3-та отрезвяваща бира или второ пияно лайно - въпрос на избор и гледна точка. Определено му е гнусно де. За нощните птици 3 без 15 следобед е просто един мъчително-отегчителен момент на ожидание на освобождаващата тъмнина. Някои мои приятели биха казали, че 3 без 15 всъщност е обяд, а за други си е общо взето сутрин. Няма значение де, може би умствено те живеят в друг часови пояс. Гринуич, Гринуич, земльо македонска... Уффф, не тва бе!
За кифлата ставаше дума. И за 3 без 15. В това време на денонощието - обикновено най-сънливото за 1/2 от МВ, който обаче в случая играе само ролята на оня чичка разказвача на приказки със специфичния дебел тембър на гласа. Пабло Франсиско би го изимитирал по следния начин - One man, one desicion, one...dessssiaaaaarrreerrrrr... Ама тук няма нужда от ирония. Просто МВ си стои някъде на сянка, чопли семките и се смее отстрани. Голям филм!

Лилян Чуков, познат и под бойното име Лили Хамера, направи грешката да си купи кифла в 3 без 15. Еба ти фаталния момент. Първо кифлата беше позасъхнала и оняденшна, ама тва са тъпи подробности. Бат Лили обаче ги забеляза и си рече: "сейбал меча, бахти късмета" и ръгна кифлата в джоба си след втората хапка. Някои тук ще се отвратят от натурализма в това повествование, но "без паника" - за Бидонка няма да стане и дума. Други ще се зачудят какво значение в причинно-следствените връзки има едно не съвсем прясно парче печено тесто с пълнеж? Наистина тъпо. Ама и животът понякога е такъв. Много беше тъпо, че тази кифла подмами някъв помияр, който организира от своя страна преследване и план за освобождаването й от джобното робство. Помиярска му работа - откъде да се сети, че е забравил в плана да впише точка "транспортни препятствия с блондинки-шофьорки"!? Точно една от последното кавичие бе на път да премаже Пуми, както оттук-нататък можем да наричаме организатора на кифления либерейтън. Ситуацията се размина без жертви, ако не се брои едно кошче за боклук и десния преден фар на бюик маккейн, модел 73-та. Това предизвика бурния лай на Пуми и съответно премина във верижна реакция от страна на Хамера:
- Ае деба и тъпата ти кифла, що не гледаш де караш,мааа?
- Не съм кифла, Елвира се казвам.
- Абе ако ще и Анастасия да се казваш мааа, тъпа кифла, кой ти даде книжка?
- Е, сега не го познавате...
- А, то аз ако го познавам, 'наиш къв тупаник ше му тегля...
- Ама той човекът не е лош.
- Обяснявай ми ти, не бил лош. Не си върши работата, щом дава книжка на такива кифли...
- Стига вече де. Не съм кифла. Кифла е това, което стърчи от джоба ви.
- Искаш ли я? Много ше си тичкате. На акъл сте равни.
Елвира започна да циври. Може би заради миризмата на сълзите и сополите й у Пуми се изпари предишния гняв към нея и той премина в известно полу-съчувствие. Той пак се насочи към Лили Хамера, който пък на всичко отгоре все още поддържаше робовладелчески отношения с кифлата, въпреки че бе изявил желание да и предостави статут извън тези отношения. Това обаче не допадна на Пуми - откъде накъде ще му прецакват плана за освобождение? Неее, каза си обитателят на контейнер №235 и стопли с някои от естествените си флуиди лявата обувка на Хамъра. От малък Лили, по фамилия Чуков, предпочиташе да носи авторитетни марки като "адибас", "райбук" и сега не беше изневерил на вкуса си - 43 номер "фума". Сега тази марка, която би трябвало иначе да е адашка на наш Пуми, бе освежена с прясна урина, но Лили не го забеляза веднага - в този момент все още провеждаше натоварения с дълбоки емоционални нюанси и лирически отклонения разговор с Елвира, по прякор кифлата. "Еба ти тъпака" - помисли обиден Пуми от факта, че деянието му остана незабелязано. Затова той реши да прояви героизъм, хвърли се самоотвержено и захапа кифлата - не шофьорката-блондинка, а робинята на хамеровия джоб. Лили беше шашардисан от тази изненадваща интервенция и докато събере ум и сили за подобаващ отговор, освободителят на парчето печено тесто с пълнеж вече бе се транспортирал на трийсетина метра от мястото на освобождаването с обекта на освобождаването между зъбите си. Друг е въпросът, че същия този обект на освобождаване твърде за кратко може да се радва на новия си статут, тъй като му предстоеше тотален геноцид. Но това е прекален тъжно...
"Сейбъл меча" - изруга Лили и се обърна към събеседничката си:
- Зарад' теб, ма, да съ разправям тука с глупости, и ми гепиха закуската, мама-ти-проста-деее...
Обаче не довърши, щото беше смутен от сълзите на Елвира. Този път тя не цивреше, а се хилеше като хиена, дръпнала 3 големи коняка на екс и после чаша манагуа. Това още повече ядоса Лили Хамера, той се хвърли да търси саморазправа с блондинката-шофьорка, дойде полиция и...
Абе на кой му пука? Абсолютно тъпо. Казах ви в началото, че е тъпо, кво ми пука, ако сте се прецакали да прочетете всичко дотук? Ае чупка, ако не сте възирали досега от тая тъпотия. А, то станало 3 без 15 бее... Сега кафе ли да пия или бира?

Публикувана@2005-07-01

Добавяне на коментар

keywords