В ритъма на музиката, обляни в пот и миризма на живо. Пуснати в безвъздушно пространство... Телата им бяха нещо повече от сбор гени, куп месо, кожа, мускули и органи. Носеха души, опиянени от един по-изкуствен ритъм.

***

Продупчих си ушите, когато бях на 4 години. Плашеха ме, че щели да станат като онези в Африка – големи и разтеглени. Беше ме страх да нося тежки обици, да си слагам втора, трета… дупка. И сега, когато вали ме е страх, че ушите ми ще се разтопят както захарният памук в устата ми. Но пак излизам навън, косата ми е подмокрена, капки се стичат по ръбчетата на ушите ми, стигат до мекото и натежават, провиснали от обиците.


***

Куп изгоряла пепел и кости, без късче месо по тях. Анонимни кости... Събраха ги една нощ и направиха скелет на тиранозавър.

***

Ходилата ми придобиват ужасяващи размери. Увиването в парцали не помага. Вече не мога да обувам гетите си. Мисля, че се надуват, защото цял ден са потопени в оризищата... Отрязаха част от петите ми - никой мъж нямало да ме вземе с такива големи ходила.

***

Страх ме е, че ще загубя тялото си след смъртта. Че ще изчезна и ще се стопя до нула, даже не и нула, до нещо по-малко от нулата, до нищо, безпространствен безтелесен вакум от безразличие. Затова възприех да се мисля като част от масата, като брънка от една огромна система от тела. Ще съм само един чарк от световния разум или липса на такъв. Пък и щом толкова народ преди мен се е простил с тялото си, значи и аз ще мога.

Публикувана@2005-07-14

Добавяне на коментар

keywords