Тя плахо излезе от сянката на по-възрастните поколения и както всеки неподготвен, примигна срещу светлините на прожекторите, стресна се от микрофоните и камерите, предпочете да замълчи, отколкото да каже нещо непристойно или смешно, да се изложи още с дебюта си, да изпадне в неудобно положение.

“Имаш думата, хайде, говори”, звучи отнякъде ироничен глас, “Кажи какво мислиш...”

Когато я поканиха на ток шоуто “Имаш думата” тя не очакваше, че родителите й също ще бъдат там. “Ще говорим сигурно за музика и гаджета, може би ще се застъпи въпроса за наркотиците и сексуално-преносимите болести, всичко това не ми е чужда, дори имам един приятел, който...“, мислеше си тя докато пътуваше към студиото. “Ще ме дават по телевизията, аз съм звезда. Точно така, започвам с нещо скромно, ще направя така, че да ме забележат, после може и да ме зачислят към някое предаване. Може да е за музика, мода или пък клюки. Това ще ми хареса – да съм сред знаменитостите“. В главата й вече се въртяха бляскави планове за шеметни кариери и сладък живот.

“Е, кажете. Сега е ваш ред. Слушаме ви. Всичко зависи от вас. Вие сте бъдещето.”

Металическото ехо резонира в главата й. Младежта отправя въпросителния си поглед към старите поколения, но те виновно се извръщат, сякаш казвайки “Ние нямаме нищо общо”, макар че току-що са завещали своите проблеми на наследниците си.

“Ние успяхме дотолкова. Сега покажете какво вие умеете. Нали се трудехме, за да ви осигурим добър старт в живота.”
“Ще използваме вашия опит”, опитва се да се измъкне по някакъв начин Младежта.
“И все пак ще повторите нашите грешки”, отвръщат възрастните. “Така ще потвърдите съмненията ни, че вие сте поредното изгубено поколение”.
“Но ние искаме...”
“Вече не е важно какво искате, а какво можете.”

Възцарилото се тягостно мълчание започва да променя представите на зрителите за съвременното ток шоу. Никой от тях не задава въпроси към младежта, защото до сега дори не са допускали, че е възможно тя да има собствено мнение, задоволявали са се единствено с коментари и бездушни статистики. Водещият на предаването вижда сигнал, че скоро ще има прекъсване за реклами и подканя нетърпеливo:

“И все пак трябва да започнете някога, мълчанието ви не може да продължава вечно.”

Уморена от пренапрежението, от големите очаквания и високите изисквания, преждевременно пораснала и бързо разочарована, Младежта се изправя, хвърля последен поглед към вече празните места на старите поколения. Светлините на прожекторите хвърлят отблясъци по съвсем леко сивеещите й коси. Тя поема дълбоко дъх и... взема думата......


публикувано за първи път в Misanthrope

Публикувана@2005-12-21

Добавяне на коментар

keywords